Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Димка беше доволен, че всички се разбират толкова добре, ала в същото време имаше неловкото усещане, че не може да контролира онова, което се случва тук. Все едно беше в кораб, който плава през спокойни води в неизвестна посока — за момента всичко беше наред, но какво предстоеше?
Телефонът иззвъня и Димка отговори. Вечер винаги той вдигаше — обикновено го търсеха от Кремъл.
— Току-що получих вести от резидентурата на КГБ във Вашингтон — обяви гласът на Наталия Смотрова.
На Димка му беше неудобно да разговаря с нея в присъствието на Нина. Каза си да не става глупав — дори не беше докоснал Наталия. Но си го беше мислил. Все пак един мъж не биваше да изпитва вина за мислите си, нали така?
— Какво е станало? — попита той.
— Президентът Кенеди е запазил телевизионно време за тази вечер и ще направи обръщение към американския народ.
Както обикновено, Наталия разполагаше с последните новини.
— Защо?
— Не знаят.
Димка веднага се замисли за Куба. Повечето от неговите ракети вече бяха там заедно с прилежащите ядрени бойни глави. Пристигнали бяха тонове спомагателна техника и хиляди военни. До няколко дни оръжията щяха да са готови за изстрелване. Мисията беше почти завършена.
Но до американските междинни избори оставаха две седмици. Димка обмисляше да отпътува за Куба — имаше редовни полети от Прага до Хавана — за да се погрижи похлупакът да остане затворен за още няколко дни. Жизненоважно беше тайната да се опази още малко.
Молеше се изненадващата поява на Кенеди по телевизията да е за нещо друго: Берлин например, или пък Виетнам.
— Кога е предаването? — попита той Наталия.
— Седем вечерта източно време.
Значи два през нощта в Москва.
— Ще му се обадя веднага — каза той. — Благодаря ти.
Прекъсна и набра номера на резиденцията на Хрушчов.
Отговори Иван Тепер, началник на домакинството, нещо като иконом.
— Здравейте, Иване. Той там ли е?
— Ще си ляга.
— Кажете му да се обува. Кенеди ще говори по телевизията в два през нощта наше време.
— Един момент, той е тук.
Димка чу приглушения им разговор, после гласа на Хрушчов:
— Намерили са Вашите ракети!
Сърцето на Димка се сви. Интуицията на Хрушчов обикновено не грешеше. Тайната беше разкрита и вината беше на Димка.
— Добър вечер, другарю генерален секретар — каза той и четиримата в стаята се умълчаха. — Още не знаем за какво ще говори Кенеди.
— За ракетите, няма за какво друго. Свикайте извънредна среща на Президиума.
— Кога?
— След един час.
— Разбрано.
Хрушчов затвори.
Димка се обади в дома на секретарката си.
— Здравейте, Вера. Спешен Президиум в десет тази вечер. Той е на път за Кремъл.
— Започвам да се обаждам — отговори Вера.
— Имате ли номерата им у дома?
— Да.
— Много ясно, че ги имате. Благодаря Ви. След няколко минути ще съм в кабинета — каза Димка и затвори.
Всички го гледаха. Чули го бяха да казва: Добър вечер, другарю генерален секретар. Дядо видимо се гордееше, баба и мама бяха угрижени, а очите на Нина блестяха от вълнение.
— Трябва да ида на работа — ненужно обясни Димка.
— За какво е тревогата? — попита дядо.
— Още не знаем.
Дядо го потупа по рамото и взе да сантименталничи.
— Когато отговорността е у хора като тебе и сина ми Володя, знам, че Революцията е в безопасност.
Димка се изкушаваше да му отговори, че му се ще и той да е толкова сигурен. Вместо това каза:
— Дядо, ще повикаш ли военна кола да откара Нина у дома?
— Разбира се.
— Съжалявам, че развалям празненството…
— Не се тревожи. Работата ти е по-важна. Върви, върви — успокои го Дядо.
Димка се облече, целуна Нина и излезе.
Докато слизаше с асансьора, той отчаяно се питаше дали някак не е дал тайната за кубинските ракети въпреки всичките си усилия. Ръководеше цялата операция със здрави мерки за сигурност. Беше жестоко ефикасен. Държеше се тиранично, наказваше грешките сурово, унижаваше глупаците, съсипваше кариерите на хора, които не следваха педантично заповедите. Какво повече можеше да стори?