Код "Заплаха" [bg]

Мелани отговори:

— Не получих твърд отговор от специален агент Липтън и вероятно вие ще можете да ми кажете. Какви точно доказателства са ви необходими, че е извършил престъпление.

Пакард се замисли за момент.

— В момента следствието, чийто обект е господин Райън, не е приключило. Само толкова мога да ви кажа.

Мелани не остана удовлетворена.

— Не мога да шпионирам приятеля си безкрайно дълго. Особено след като нямам причина да смятам, че е направил нещо лошо.

Пакард се обърна към Липтън:

— Дарън, ще ни оставиш ли за минутка?

Липтън изглеждаше склонен да възрази. Пакард вдигна едната си рунтава вежда и Липтън се обърна и тръгна нагоре по изхода за улицата.

Пакард се облегна на колата.

— Да започнем отначало. Аз знам, че специален агент Липтън е малко груб.

— Това е меко казано.

— Но е много добър в работата си и затова му давам известна свобода, обаче знам, че за вас всичко това е много трудно по ред причини.

Мелани кимна.

— Съжалявам за всичко това. По дяволите, ще ви призная, че Джак Райън-старши е моят герой. Последното, което искам, е да изоблича сина му в незаконни действия. Но съм положил клетва и вървя накъдето ме насочи законът. Знам, че Липтън ви е заплашил да разкрие участието на баща ви в онази палестинска история в Египет, ако не играете с нас. Понякога работата ни е мръсна, както в този случай.

Мелани сведе поглед към ръцете си.

— Ще ви призная нещо. Аз се съгласих той да ви заплаши така. Но го направихме само защото знаем, че няма как да проведем следствието без ваша помощ. Разбира се, можем да изпратим екип от дванадесет души подир него, да получим разрешение за подслушване и заповед за обиск на къщата и офиса му. Но и двамата знаем, че тогава ще се заговори много, а ние не искаме да става така. Ако нищо не излезе, не желаем по никакъв начин да вредим на репутацията му или на тази на баща му. Затова искаме да проведем операцията с необходимото отношение към тези детайли. Нали разбирате?