Окото на света

— Вече ти казахме, че това тук го пазим в тайна — сряза я Лан. — Трябва да се научиш да си държиш езика.

— Откъде накъде? — настоя Нинив. — Защо да съм длъжна да ви помагам да се криете или да криете кои сте всъщност? Аз дойдох, за да прибера Егвийн и момчетата в Емондово поле, а не за да ви помогна да ги отвлечете.

Том се намеси с укорителен тон.

— Ако искаш да ги видиш отново в селото един ден — както и себе си, впрочем — няма да е зле да си по-предпазлива. В Бейрлон има хора, които могат да я убият — той посочи с глава към Моарейн — заради това, което е. Него също. — Той посочи Лан. Дългите му мустаци и дебелите вежди изведнъж придобиха заплашителен вид.

Очите й се разшириха и за миг тя сякаш трепна, но после изправи решително гръб. Том продължи да я назидава със заплашително тих глас:

— Те ще нахлуят в този хан като смъртоносен рояк мравки само при някой слух, само някой да им прошепне. Толкова е силна омразата им и желанието им да убият или отвлекат някого като тях двамата. А момичето? А момчетата? А ти самата? Всички вие сте свързани с тях и това е повече от достатъчно за Белите плащове. Никак няма да ти хареса как разпитват, особено когато става дума за Бялата кула. Разпитвачите на Белите плащове смятат, че човек е виновен, още преди да започнат да го разпитват, а за такава вина имат само една присъда. Изобщо не ги интересува да установят истината. Те са убедени, че я знаят предварително. Единственото, към което се стремят с нажежените си железа и игли, е признанието. Най-добре ще е да запомниш, че някои тайни са твърде опасни за изказване на глас, дори когато си сигурна кой те слуша… Напоследък май прекалено често ми се налага да обяснявам това на някои хора.

— Добре казано, веселчуне — подкрепи го Лан. В очите на Стражника отново се появи характерният му преценяващ поглед. — Изненадан съм, че те виждам толкова загрижен.

Том сви рамене.

— Тук всички знаят, че и аз пристигнах с вас. Никак не ми харесва мисълта как някой Разпитвач ще се изправи пред мен с нажежено желязо и ще ме подкани да призная греховете си и да тръгна в Светлината.

— Това — намеси се рязко Нинив — е още една причина те да си тръгнат с мен. Колкото по-скоро се окажем по-далече от вас и по-близо до Емондово поле, толкова по-добре.

— Не можем — обади се Ранд и усети облекчение, когато и останалите се намесиха и заговориха едновременно. Така на Нинив се наложи да поглежда към всички, без да забива поглед само в него. Тя, разбира се, не щадеше никого. Но той беше заговорил пръв и всички изведнъж млъкнаха, втренчени в него. Дори Моарейн се облегна на стола си и го загледа. За него представляваше истинско усилие да срещне спокойно очите на Премъдрата. — Ако ние се върнем в Емондово поле, тролоците също ще се върнат. Те… те преследват нас. Не знам защо, но е така. Може би ще го разберем едва в Тар Валон. Може би едва там ще разберем как да сложим край на това. Това е единственият начин.