Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Спазми свиха гърлото й. В същото време я измъчваше един въпрос: ако хората на Джерард — значи и правителството — са знаели за еретиците, защо Чатъм се кълнеше, че нищо не е чувал за тях. Не може директорът на ФБР да е бил изолиран от разследването. Или пък Чатъм лъжеше?
Главата й се замая. Вече в нищо не беше сигурна. Истината и предположенията се смесиха в мъгла. Тес се уплаши, че почва да губи чувство за реалност.
Джерард я извади от вцепенението, като я хвана за ръката.
— Обещавам ти, Тес. Ще използвам цялата си власт, за да им отмъстя за смъртта на майка ти.
— Благодаря ти, Алън. Как искам да свърши този кошмар.
— И това ти обещавам. Ще направя всичко, за да свърши.
Настъпи мълчание. Чуваше се само равномерния шум на двигателите.
Джерард погледна към Крейг, седнал до Тес.
— Лейтенант, моите хора ми казаха, че обичате оперна музика.
— Така е — изненада се Крейг.
— Не се чудете. Както казах, те са много старателни.
— Какво общо има операта…
— Вижте в джоба на седалката пред вас.
Крейг бръкна и извади слушалки.
— Поставете ги, а куплунга пъхнете в гнездото върху пулта на седалката. Пети канал, „Отело“ от Верди. За мен тя е най-голямата опера на всички времена.
— Верди е голям композитор, но аз предпочитам Пучини.
— Това не знаех. За съжаление тук имаме само Верди, Моцарт и Вагнер.
— Ще послушам Верди.
— Ние с Тес ще седнем ей там. Не сме се виждали толкова години. Имаме да си казваме много неща.
Крейг стана неспокоен.
— Заповед на Вицепрезидента — засмя се Джерард. — Послушай оперна музика… Тес? — той се надигна.
Тес също стана.
— Късно е. До Мадрид има доста път. Ако не поспиш, ще пристигнеш уморен, Алън. А и аз вече съм изтощена. Искам по-скоро да се гушна на рамото на Крейг и да заспя.
— Ще те чакам — увери я Крейг.
— Няма да я задържа дълго — успокои го Джерард. — Искам само да й разкажа една кратка история.
— Дано да е вълнуваща като операта.
— По-вълнуваща.
Те седнаха в дъното на празното помещение.
— Е?
— Всъщност историите са две. Едната е за оцет. Другата за жаби.
— Какъв оцет? Какви жаби, Алън?
— Ще разбереш, когато чуеш.
— Първо трябва да ти кажа — започна Джерард, — че ми докладваха, че си станала защитник на околната среда, като професионален журналист в списание.
— Така е.
— Признавам, не съм чел нищо от теб, но моите хора прегледаха няколко от последните броеве. Твоите статии били доста добри. Особено били впечатлени от тревожната статия за изчезването на блатата и редките видове, които ги населяват. Много убедителна статия, с изключителни снимки към нея.
— Благодаря за оценката — каза Тес. — Ако хората ти са последователни, трябва просто да направят дарения на организациите, които се борят за съхраняването на блатата.
— Те го направиха.
— Благодари им още веднъж.
— Ще им предам. А сега на въпроса. Макар че не чета „Майка Земя“, и аз съм защитник на околната среда. Може би си чула за конфликта ми с Президента, когато гласувах в Сената в полза на законопроекта против замърсяването на въздуха.
— Бях впечатлена. Ти постъпи правилно.
— Президентът не смята така. Нямаше да искаш да си на моето място… Да беше чула как ме навика в Овалния кабинет, задето съм бил нелоялен към него. Но той не знае, че когато се касае за околната среда, ще продължавам да съм нелоялен, дори това да доведе и до нов избор в следващите президентски избори. Дойде време всеки да поеме гражданска отговорност, независимо от личната изгода.
Съмненията на Тес започнаха да избледняват. Джерард будеше уважение.
— Той ще направи голяма грешка, ако те отстрани.
— Кажи му го. Напиши му писмо — засмя се Джерард. После стана пак сериозен. — Като специалист в същата област, може би знаеш тази история, но все пак ще ти я разкажа.
Научих за един мъж, който живее в Айова. Фермер. Казва се Бен Гулд и е любител климатолог. До хамбара си е направил метеорологична площадка с дъждомер, барометър, ветромер и други прибори за измерване на времето. Преди две години, след продължителна суша, която почти унищожила посевите му от царевица и соя, няколко дена валял благодатен дъжд. Поне така мислел Гулд. Той обул ботушите си и прегазил калта до площадката с приборите си. Съдът на дъждомера бил почти пълен. Той прелял съдържанието му в стерилен бидон и го отнесъл у дома, където имал прибор за химически анализ на водата. С компютър. Индикаторът на прибора показал две цяло и пет.