Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
Обожаваше я, тя беше ангелът, който изхвърли от живота си. Милваше я, целуваше я навсякъде, показваше й колко я обича. Наведе се над къдрите между краката й, погали я с лице, вдъхна дълбоко аромата й. Извика и се изви към него, когато устните му се притиснаха към чувствителната пъпка на женския й цвят.
Езикът му потъна в нея и почувства вкуса на топлата, възбудена дълбина. Сабрина простена. Ийън измъкна езика си и го завъртя няколко пъти по нежните венчелистчета. Тя се надигна и започна да се мята, сякаш изпитваше не удоволствие, а болка. Същата болка, която пулсираше в слабините му. Ласкавите му ръце я успокояваха, дланите милваха опънатите й бедра, сякаш се опитваше да усмири собственото си желание.
Устните му усетиха, че тя се разпуква, тялото й се разлисти като цвят в сладък, трептящ екстаз. От устните й се изплъзна вик и погали слуха му. Тя хвана раменете му и се огъна към него, давайки воля на безсмъртното женско желание. Ийън се подчини и се плъзна нагоре по атлазената мекота на горещото й тяло.
Твърдото острие се притисна към влажните й гънки, ръцете му обхванаха лицето й. Тя затвори очи и остави образа му вън, но тялото й го приветстваше.
— Обичам те — прошепна той и докосна с устни нейните. — Винаги съм те обичал…
Ръцете й се плъзнаха в косата му и тя го придърпа към себе си, притисна към него отворената си уста и думите му заглъхнаха. В същия момент тазът й се повдигна, пожела го, обгърна го с горещината на своята тлееща, стегната и тръпнеща плът.
Тя бързо достигна критичната точка, мяташе се и стенеше под него. Но той искаше повече. Трябваше да й даде още. Отново и отново, докато не я усети да се вие и да тръпне под него, откликваше на желанията й, понасяше изтънченото мъчение да се отрече от собственото удоволствие, докато тя не му изписка да я последва. Едва тогава се предаде напълно, хвърли се в горящите й дълбини и издъхна в пламъците.
Тежко се отпусна в прегръдките й, положи лице на рамото й, усещаше как по тялото й преминават последните тръпки. Нямаше никакво желание да се движи. Никога повече. Тя беше неговият дом и неговата храна. Само с нея се чувстваше свободен. Само с нея искаше да посрещне бъдещето.
Разтворената й ръка се плъзна нагоре по гърба му. Той потри бузата си в нежната извивка на шията й. Пръстите й се плъзнаха по рамото, врата и се заровиха в косите му. Никога досега не му беше хрумвало, че загубата на една война може да му се отрази така благотворно, мислеше си той и вдъхваше аромата на плътта й. Жасминът се смесваше с женствената есенция. Никога досега…
С рязко движение тя дръпна главата му назад и опъна косата до такава степен, че почувства пулса в кожата си.
— Мразя те за това.
Той гледаше лицето и едва проумяваше гнева, който гореше в очите й. Тя се раздвижи под него, докато държеше косата му, блъсна гърдите му и той се претърколи отстрани.
— Направи от мен куртизанка, Тримейн. Само такава жена изпитва удоволствие, когато презира мъжа между краката си.
Гледаше я как се измъква от леглото, думите й направо го прерязаха.
— Ти не си куртизанка.
Тя грабна нощницата си от пода и се обърна към него, притиснала дрехата до гърдите си. Косата й бе разпиляна по раменете.
— Да не би да си променяш възгледите? Вчера бях точно това, нали си спомняш?
— Когато вчера ме остави в градината, аз… — той прокара ръка по тила си — още усещаше болката от опънатата кожа. — Аз разбрах, че съм се лъгал за теб.
— Просто така?
Той кимна, знаеше, че не звучи достоверно, съжаляваше, че не й каза снощи, макар че това едва ли би променило нещата.
— Сутринта, когато баща ти спомена случилото се на борда на „Бел“…
— Да не си мислиш, че можеш да ме манипулираш и използваш чувствата ми, за да ме притежаваш изцяло? — тя го погледна право в очите, цялото й същество пулсираше от емоции.
Ийън почувства сблъсъка с омразата й, сякаш оловен снаряд се вряза в гърдите му.
— Не знаех нищо за измамите на баща ти до утрото, след като те помолих да ми станеш жена.
— Лъжец!
— Сабрина, повярвай ми…
— Ще бъда идеалната домакиня за гостите ти, любяща майка на децата ти и проститутка в леглото ти. Но никога няма да ти повярвам.
Цъкането на часовника над камината се сливаше с плющенето на дъжда по стъклата.
— Ти си в кръвта ми, Сабрина. И аз съм в твоята. Създадени сме един за друг.
Тя поклати глава.
— Мразя те.
— Ще се наложи да промениш вижданията си.
— Това няма да стане. Никога повече няма да имаш власт над мен.