Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
Ийън смръщи вежди и една бръчка проряза челото му.
— Наистина ли нямаш търпение да се отървеш от мен?
Сабрина сведе очи към самурените къдри на гърдите му. Мразеше го, мразеше властта му над нея и способността да прекърши волята й.
— Ще танцувам на гроба ти, Тримейн.
— Не ти вярвам — той скъси разстоянието помежду им.
— Защото си прекалено горд.
Хавана я за ръцете. Тя почувства топлината на дланите му под бухналите дантелени ръкави на нощницата. Гърбът й се стегна.
Той уви ръце около нея и я придърпа към себе си, тялото му я изгаряше през лененото платно.
— Недей — опита се да се освободи. Почувства унижение, защото дрезгавият глас я издаде.
— Войната свърши, Сабрина — прошепна той и ръцете му я стегнаха като стоманени обръчи. — Предавам се.
Сабрина прехапа долната си устна. Той подхвана хълбоците й и я придърпа към себе си, като леко я повдигна. Притисна я и тя усети как въплъщението на желанието му нараства и допира корема й и пулсира от обещаваща жизненост.
— Желая те, Сабрина — устните му докоснаха слепоочието й. — Имам нужда от теб.
Хрипливият глас вибрираше и събуждаше желанието й. Уханието му подразни ноздрите й и някъде дълбоко тя усети, че тялото й се напряга като струни на арфа, обтегнати и настройвани от виртуоз.
— Пусни ме — тя опита да извика, но въздухът не й достигна и всичко се стопи в шепот.
Ийън плъзна пръсти нагоре по шията, повдигна главата й и я принуди да го погледне в очите.
— Много глупаво постъпих, когато те оставих — сведе устни към нейните.
Влажният му дъх, смесен с възбуждащия аромат, докосна лицето й. Тя се обърна и се опита да избегне целувката му. Когато я целуваше, забравяше всичко, дори и най-обикновените неща, като например коя е. Той разтвори длан върху бузата й, пръстите му се плъзнаха в косите, обхвана главата й и я задържа в плен, преди да атакува.
Бавно езикът му се плъзна между устните й, за да я накара да се отвори към него, но Сабрина стисна уста. Ийън захапа леко долната й устна, върхът на езика му докосна гладките й зъби, ръцете му играеха нагоре-надолу по гърба й, ваеха я според извивките на собственото му тяло.
Хълбоците му се задвижиха, придърпа я към себе си, притисна вълнуващо пулсиращата си възбудена плът към корема й, отблъсна я, после пак я придърпа отново и отново, докато не я въвлече в изкусителния ритъм на любовния танц.
Сабрина се почувства така, сякаш мускулите и костите й се стопяваха. Наведе се към него: нямаше избор. Устните й се разтвориха под неговите и езикът му нахлу вътре. Тя се отзова на неудържимия повик на тялото си и го прегърна.
— Сабрина — прошепна той нежно до устните й.
Тя прокара ръка през гъстата му коса, гъвкавите й пръсти се плъзнаха между хладните копринени кичури. Ийън погали шията й, нежността на това мъжко докосване се разля като тръпка по цялото й тяло. Беше всичко в живота й — цялата радост и цялата мъка. Нуждаеше се от него повече от въздуха.
Ръката му бавно се плъзна по дантелената платка под брадичката й. Със затворени очи тя си представи тъмните мъжествени очертания на дланта му, положена върху женствено бялата дантела. Виждаше тези ласкави, силни ръце, които галеха кожата й като някога — с любов и нежност. Много искаше да повярва в тези лъжи. Господ да й е на помощ.
Сабрина се надигна към него, изви гръб, усети тежестта на възбудения му член, притиснат в корема й. Ръката му се разтвори и върховете на пръстите му помилваха гърдите й. Беше горещ, много горещ. Кръвта пулсираше във върховете на гръдта й, всяко от овалните възвишения крещеше от желание да бъде докоснато.
Целуна всяка извивка на лицето й — ъгълчетата на очите, върха на носа, високите скули — докато разкопчаваше перлените копчета на нощницата й. Искаше да й покаже колко я обича. Искаше да й отдаде всичко — сърцето, душата, целия си живот.
Изхлузи нощницата от раменете й и тя падна помежду им. Мекият лен, който още беше топъл, докосна гърдите, корема и краката му. Погледна я, погали ръцете й по цялата дължина и я хвана за китките. Утринната светлина струеше по овалните й гърди, ягодовите връхчета се повдигаха, щом си поемеше дъх и го мамеха да ги вкуси.
Желанието завладя всяко мускулче от тялото му. Звярът в него искаше да се хвърли в нея, да я погълне, да погаси пожара, който го изгаряше. Но се въздържа. Много неща помежду им не бяха наред.
Повдигна я и ръцете му се изпълниха с копринената топлина на тялото й. Когато я положи върху белите чаршафи, тъмночервената й коса се разпиля по възглавницата. Сабрина протегна ръце към него. Той потъна в обятията й, ръцете му се плъзнаха около нея, прегърна я, твърдите й гърди се притискаха до тялото му, чупливите къдри, които увенчаваха бедрата й, допираха набъбналата му плът.