Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Как, и вие имате тъги, моя добра Луала! Какво се е случило?
— Лоши, тъжни новини научих! — отговори старата просякиня, кръстосвайки костеливите си ръце.
— Вие ме плашите — каза Анунциата, действително развълнувана от тази внезапна промяна в настроението на старата жена. — Говорете! Обяснете ми!
— О — отговори просякинята, — имам много причини да се оплаквам. Морякът Филипо пристигна днес от Джорджия. Разбрах веднага, когато го видях да се качва по стъпалата на кея, че се касае за нещо важно. Моряците и рибарите се струпаха от всички страни около Филипо. Той говореше нещо с голямо вълнение, правейки силни жестове. Другите жадно го слушаха и клатеха глави. Но това не беше нищо, ако между тях не бях познала… знаеш ли кого?
— Кажете ми името му. Как мога да го зная добра Луала?
— Пиетро, мое съкровище — каза старата смеейки се. — Добрият, нежният Пиетро с черната брада.
Казвайки тия думи, старата започна да се смее по-силно с един подигравателен смях.
— Вие познавате ли го Луала? — каза Анунциата учудена.
— Дали познавам Пиетро! Нали той бе помощник в работата на баща ти! Нали той предаде Марино? Нали той искаше да сподели с теб жилището си. Този Пиетро — повтори тя, — знаеш ли какъв е станал?
— Благодаря на Бога, че не съм го виждала вече, откакто намерих убежище при вас — отговори Анунциата.
— Действително, добре е станало, мое съкровище. Ако той беше те открил, свършено беше с тебе. Той добре се е приспособил, поне сега е в тайната полиция. Станал е в служба на палачите от инквизицията.
— Пиетро, в служба на дожа!? — Анунциата се изненада.
— Никой не се съмнява. Той не носи униформа, а винаги същата рибарска риза и червената си шапка. Трябва да е оказал някоя услуга на Съвета на тримата. Пази се от него, Анунциата, послушай старата Луала!
— Той не подозира моето присъствие при вас!
— Възможно е, но не се показвай никога на прозореца през деня. Полицейските шпиони се скитат навсякъде в този момент! Те имат само една цел: да те уловят! Аз разбрах добре това, когато прочетох заповедите, които бяха залепени пред палата на управителите.
— Вие говорихте преди малко за моряка Филипо от Джорджия.
— Да, виждайки как жестикулира, не очаквах нищо добро.
— Познавате ли този човек?
— Зная добре, че той бе пътувал от Джорджия за Анкона върху същия кораб, където немият монах беше взел място.
— Света Богородице — извика младото момиче, — да не се е случило някое нещастие на стария Бертучио?
— Остави ме да говоря! — каза старата Луала. — Когато забелязах Филипо, обкръжен от моряци и рибари, направих като другите и отърчах към него. Едва чух няколко думи, когато изпаднах в ужас. О, Свети Марко! Струва ми се, че още треперя.
— Пиетро ли ви причини този ужас? — попита Анунциата.
— Не, мое съкровище — продължи просякинята. — Не беше Пиетро, който слушаше, както другите моряци, а самите думи на Филипо. Когато той спомена името на немия монах, тогава разбрах ясно, че Пиетро принадлежи към тайната полиция, понеже очите му внезапно бляснаха и той запита дали действително немият монах се е намирал в числото на пасажерите.
— Този отвратителен моряк защо е казал това?
— Той имаше право да го каже открито и ясно, мое съкровище! Никой не можеше да заплашва вече бедния Бертучио. Корабът им претърпял крушение.
— И Бертучио загинал ли е? — запита Анунциата уплашена.
— Да, и с него всички, освен Филипо. Алчното море, това море, с което Луиджи тържествено се венча, ги е погълнало всички.
— По какво чудо този моряк е можал да избегне смъртта? — прекъсна я Анунциата.
— Капитанът — каза просякинята, продължавайки разказа си — бил отнесен от моста от една голяма вълна. Веднага моряците спуснали в морето спасителната лодка, за да избягат от кораба, който потъвал. И знаеш ли какво направили тия моряци от Джорджия? Те изоставили нещастния Бертучио върху кораба. Но почти всички получили справедливо наказание за тяхната постъпка. Морето изглежда отмъстило за изоставянето на Бертучио върху кораба, като обърнало лодката и издавило всички. Единствен Филипо успял да изплува и се задържал за обърнатата лодка.
Той останал в това положение до следния ден, когато един кораб, пътуващ от Анкона за Корфу, го прибрал.