Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Какво знаят те? Аз ви повтарям, че това е една неприятна работа за мене. Ако изпратя рапорт в Париж на нашия обичан крал, ще го разсърдя, понеже зная, че е добре разположен към Венецианската република.
— По-добре ще направите — добави началникът на каторгата — да не съобщавате нищо на Негово Величество.
— Това е и моето желание, понеже между нас да си остане, имам причини да предполагам, че освобождението на този каторжник е станало със съгласието на дожа и великия съвет.
— Вашите думи ме изненадват, господин управителю!
— Събитието има действително нещо чудно. Не желая да направя никакъв рапорт във Венеция от страх да не предизвикам там докачение… разбирате ме, нали?
— Хм! Не достатъчно ясно. Извинете ме!
— Е, добре — подзе управителят на Тулон, — не знаете ли, че дожът и сенатът на Венеция притежават една неукротима гордост. Когато д’Артенай е отишъл да съобщи осъждането на каторжника на смърт и да запита дали това решение схожда с желанието на републиката, те не пожелаха, за да не накърнят нашите наказателни правилници, не се противопоставиха на изпълнението на присъдата. Вие ме разбирате, нали?
— Отлично.
— Но гордостта на сената — продължи управителят — не можа да се примири с мисълта, че един венецианец ще загине така позорно в чужда земя. Разбирате ли и това?
— Тогава господин управителят иска да каже, че корабът и благородниците…
— Са били изпратени с тайната мисия да отведат каторжника. Каква съдба го очаква в отечеството му? Бог само знае. Не вярвам, че той ще се зарадва, когато пристигне там.
— Да, господин управителят има право — потвърди началникът на каторгата. — Събитието не може да се изтълкува иначе.
— Следователно аз взех решение, което мисля, че и вие ще одобрите, да не известявам нито краля на Франция, нито сената на Венеция. Трябва да намерим някое благоприятно разрешение, което да няма лоши последствия за държавата. Дайте заповед на вашите подчинени да мълчат по тази афера и да забравят какво се е случило. Вие ме разбрахте нали?
— Господин управителят може би иска неговото взето решение да бъде съобщено на всички.
— То се отнася само до офицерите и чиновниците — каза управителят.
— Разбрано. Всичко ще бъде изпълнено — отвърна началникът на каторгата.
Марино Маринели изпитваше неизказана радост като слушаше този разговор.
Малко го интересуваше, дали може да избухне една война между Франция и отечеството му. Той смело би изпълнил дълга си в редовете на съотечествениците си. Обаче, в такъв случай, би трябвало да отложи плана си за отмъщение, който зрееше в него от дълго време.
Той чу началникът на каторгата да се сбогува със своя началник. Трепна при мисълта, че той можеше да го разгледа и да го познае под дегизировката му, ако управителят също излезеше, забележеше го и го запиташе.
В този момент вратата се отвори. Началникът на каторгата излезе от кабинета на управителя. Марино му хвърли поглед от страни. Чиновникът затвори вратата зад себе си и забеляза с изненада офицера, който стоеше пред една картина.
Няколко секунди изминаха, които се сториха векове за бедния Марино.
Той не се съмняваше, че началникът на каторгата имаше голямо желание да заговори на офицера и да му предаде заповедите на управителя.
— Марино, страхувайки се да не възбуди подозренията му, отправи вежлив поздрав.
В тоя момент чу да се отваря една врата в апартамента на управителя. Той напущаше кабинета си.
Марино използва това обстоятелство. Желаейки да избегне опасността, която го заплашваше, той избра още едно по-опасно средство. Отправи се към вратата, водеща към кабинета на управителя.
Началникът на каторгата изглеждаше твърде учуден. Той не позна Маринели, но физиономията на последния не му се струваше чужда. Обаче, познаваше много добре всички офицери от крепостта. Кой ли можеше да бъде тогава този елегантен благородник?
Когато Марино изчезна зад вратата, началникът на каторгата поклати глава, зачуден от това, което бе видял и реши да събере сведения за този мистериозен офицер. Той сигурно си бе казал името на стражата на някоя от вратите на града.
Началникът на каторгата бе неуморим и предприемчив човек. Той побърза да намери следата, която щеше да му даде нужните сведения.
Марино не бе се излъгал. Неговият опасен опит бе възнаграден с успех. От една страна бе успял да се отърве от опасната близост с началника на каторгата; от друга страна бе влязъл необезпокояван в работния кабинет на губернатора. Последният бе го напуснал, за да се прибере в частния си апартамент при семейството си.