Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Монк си спомни казаното от беззъбия пират — за острова, вещиците и демоните във водата. Явно това беше източникът на легендата. Спомни си и друго за този остров.
Вдигна глава към назъбените скали, черни на фона на тъмното небе. През воя на бурята долиташе тих барабанен ритъм.
Канибали.
— И сега какво? — попита Райдър. Монк ги поведе напред.
— Сега е време да се срещнем с комшиите… и да видим какво има за вечеря.
21:12
Лиза висеше в ръцете на един от пиратите. Току-що я бяха извлекли на снабдителния док. Беше твърде слаба, за да се бори, твърде уморена, за да и пука. Мокра до кости, кървяща от десетки рани, тя чакаше съдбата си.
Ракао спореше за нещо с Девеш.
На малайски.
Който тя не разбираше.
Подозираше обаче, че Девеш е сърдит, задето татуираният пират не е последвал Сюзан Тунис в джунглата. Само една дума й прозвуча познато.
„Канибали“.
Зад мъжете, на сухо при входа към дока, стоеше Сурина, облечена във вечното си сари, скръстила ръце, изправила гръб, търпелива. Не откъсваше поглед от Лиза. Очите й не бяха студени — това би било признак за някаква емоция все пак. Очите на Сурина бяха празни, напълно празни.
Накрая Девеш се обърна и посочи Лиза. Премина на английски, явно в знак на любезност към пленницата.
— Застреляй я. Веднага.
Лиза застина в ръцете на пирата. Успя да изграчи през стегнатото си гърло.
И предложи на Девеш единственото, с което разполагаше.
Единственото, което можеше да запази живота й.
— Девеш — твърдо каза тя. — Щамът на Юда. Знам какво прави вирусът.
11.
Счупени стъкла
6 юли, 13:55
Истанбул
Шокът разтегли сцената долу до ням филм, пуснат на бавен каданс.
Застанал до прозорец на галерията — полуетаж по протежение на централния катедрален кораб, — Грей видя как тилът на Балтазар Пиносо експлодира във фонтан от кръв и кости. От удара тялото му се прегъна в кръста. Ръцете му литнаха встрани. Телефонът излетя от пръстите му, падна на паважа и се плъзна нанякъде.
А после тялото на едрия мъж се строполи на паважа.
Вигор ахна и развали магията на живата картина.
— О, Боже… не…
Звуците се върнаха рязко — ехото на изстрела, виковете откъм площада.
Грей отстъпи назад. Мислите се блъскаха трескаво в главата му. „Щом простреляха Балтазар, значи…“
— Насър е знаел за него — довърши мисълта му Вигор потресено. — Знаел е, че Балтазар е тук. И е наредил на снайперистите си да го убият.
Грей не беше в по-добро състояние от монсеньора, бе замаян от объркване и чувство на вина. Беше пратил Балтазар право под прицела на снайперистите.
Виковете отвън ставаха по-силни, паниката се пренасяше и във вътрешността на църквата. Хората на площада се бяха разбягали и повечето потърсиха най-близкото убежище — Хагия София.
Само преди няколко минути двамата се бяха качили на галерията, където имаше по-малко хора. Преди да излезе от църквата, Балтазар беше казал на музейния куратор, че Вигор и Грей са си тръгнали, без да дочакат линейката. А те всъщност се бяха качили тук, за да изпратят с поглед съратника си, без да привличат излишно внимание.
— Църквата ще се напълни с полицаи — каза Грей. — Трябва да се скрием.
Вигор го стисна за ръкава.
— Майка ти и баща ти…
Грей поклати глава. Не му беше останало време да се замисли за това. Насър изрично го беше предупредил да се въздържа от хитрини. Сега, когато Вигор изрече на глас тревогите му, ужасът окончателно сграбчи Грей в лапите си. Зави му се свят. Родителите му щяха да платят за неговата грешка.
Как беше разбрал Насър за Балтазар?
Вигор още гледаше през прозореца. Пръстите му се стегнаха около ръката на Грей.
— Мили Боже… какво прави тя тук?
Грей погледна навън. Площадът пред западната фасада на църквата се беше опразнил — повечето минувачи бяха избягали, другите клечаха уплашено по краищата му — и само една фигура тичаше целенасочено през целия този хаос. Накуцваше леко, щадеше лявата си страна.
Сейчан.
Защо идваше тук?
Беше само на метри от входа на църквата, когато от паважа в краката й хвръкнаха искри. Някой стреляше по нея. Хората на Насър; Ала внезапната й поява беше сварила снайперистите неподготвени. Заповедите им бяха да държат Грей и придружителите му в църквата и едва ли бяха очаквали някой да хукне в обратната посока.