Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Трябва ни разменна монета — продължи тя. — Такава, която да струва колкото живота на родителите ти.
Видя, че гневът в очите му утихва, докато смисълът на думите й си пробиваше път до съзнанието му.
— Сам по себе си вторият ключ няма да е достатъчен — промълви той.
Сейчан поклати глава.
— Трябва да минем в нелегалност. Накарай Вигор да махне батерията на телефона си, така че да не могат да го следят повече.
— Но тогава как ще се свърже с нас Насър?
— Време е да му отнемем тази привилегия.
— Но когато звънне на номера му и…
— Ще побеснее. Може да нарани или осакати родителите ти, единия или и двамата, може дори да убие единия. Но докато не ни открие, ще остави единия жив. Той не е глупав. И това е единствената ни надежда.
Телефонът на Вигор започна да звъни. Всички затаиха дъх. Вигор извади апарата от джоба си. Погледна екранчето, преглътна и подаде телефона на Грей.
Грей го взе и на свой ред погледна екрана.
— Насър е.
— Говорим за вълка… — изсъска Сейчан. — Някой от снайперистите явно се е свързал с него за по-нататъшни инструкции. Това вероятно е и единствената причина още да не са щурмували църквата. Отстраняването на Балтазар ги е хванало неподготвени. Друга възможност няма да имаме.
Грей гледаше втренчено телефона.
Сейчан чакаше.
И се питаше дали Грей ще се окаже достатъчно силен.
14:04
Пръстите на Грей се бяха вкаменили около телефона.
След кратка пауза апаратът се включи на вибрация, после зазвъня отново.
Имаше чувството, че от апарата се излива осезаема ярост, гняв, готов всеки миг да се излее върху майка му и баща му. Отчаяно му се искаше да отговори — да крещи, да умолява, да псува, да се пазари.
Но нямаше какво да предложи насреща, нямаше средство за натиск.
Засега.
— Насър сигурно още е в самолета — измърмори накрая той, все така впил поглед в телефона.
— Така е. Трябва да кацне след пет часа — съгласи се Сейчан.
Студена вълна заля тялото му, но пръстите му само стиснаха още по-силно апарата.
— Навярно ще се въздържи от важни решения, докато още е във въздуха. Ще изчака да кацне, преди да направи окончателна преценка на ситуацията.
— И ако не се е свързал дотогава с теб…
Грей нямаше сили да го изрече на глас. Затова само кимна в знак на потвърждение. Насър щеше да убие родителите му. Повече от това нямаше да чака. Щеше да накаже Грей и да премине към нова стратегия.
„Пет часа“.
— Ще ни е нужно нещо повече от втория ключ, който открихме тук — каза той. — Нещо повече и от третия ключ дори.
Сейчан кимна.
Грей я погледна в очите.
— През следващите пет часа трябва да разрешим загадката на обелиска. И да се сдобием с картата на Марко.
Сейчан само го гледаше и чакаше.
Грей знаеше какво трябва да направи. Обърна телефона. С вдървени и непослушни пръсти се опита да отвори капачето на батерията.
Вигор се приближи и сложи ръка върху неговата.
— Сигурен ли си, Грей? Той вдигна поглед.
— Не… не съм. В нищо не съм сигурен, по дяволите! — Измъкна ръката си изпод ръката на монсеньора и изтръгна батерията. Звъненето прекъсна по средата на мелодията. — Но това не значи, че ще стоя със скръстени ръце.
Обърна се към Сейчан.
— И сега какво?
— Ти току-що му хвърли ръкавицата. Сега Насър ще се обади на хората си тук. Разполагаме с минута, най-много две — каза тя и посочи към вътрешността на църквата. — Натам. Ковалски има кола. Ще ни чака при източния изход.
Поведе ги през църковния кораб. Посетителите кръжаха неуверено по краищата, гласовете им кънтяха в просторното помещение. Сирените приближаваха. Сейчан измъкна нещо от джоба си.
— Хората на Насър трябва да са завардили и този изход — каза Грей до нея.
Сейчан му протегна онова, което държеше.
— Полицейска граната. Мощен трясък, ярка светлина, минимална разрушителна сила. Ще я детонираме в средата на църквата. И когато всички се втурнат към изходите… ще се втурнем и ние.
Грей се намръщи.
Вигор изрече на глас мислите му, докато заобикаляха група ученици от началните класове, ококорени и уплашени, скупчени около учителката си.
— Ако снайперистите видят някой от нас, ще открият огън. По тълпата.
— Няма друг начин. — Сейчан ускори крачка. — Ще трябва да поемем този риск. Хората на Насър може вече да идват насам…
В затвореното пространство на църквата силно отекна изстрел.
Грей усети как нещо разсече въздуха край ухото му. Парче от стенна мозайка се разхвърча в дъжд от миниатюрни златни отломки.
Тълпата изпадна в паника и се разбяга във всички посоки.
Някой бутна силно Вигор и той падна на едно коляно. Грей го издърпа на крака миг преди нов куршум да избие искри от една мраморна колона. Изстрелът отекна гръмовно.