Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
През лятото на 1943 г. силно безпокойство обхвана компанията „Келекс“, разположена в „Улуърт Билдинг“ в Манхатън. Консултираха се експерти, разглеждаха се безброй модели, но ставаше все по-съмнително, че ще може да се намери в цялата страна производител, който да създаде идеалната клапа или съединение, осигуряващи абсолютна херметичност на цялата система.
В този момент на Лудвиг Ског, който проектираше електроинсталацията в Оук Ридж, му хрумна щастливата идея да потърсят Джей. Си. Хобс. В „Келекс“, и по-специално Доби Кийт и Ал Бейкър, познаваха добре репутацията на Хобс и одобриха тази идея. Но дали той ще се съгласи? Джей. Си. Хобс печелеше добри пари в промишлеността и беше прочут не само със своята изобретателност, но и с трудния си раздразнителен характер и с подчертания си индивидуализъм.
Лудвиг Ског срещнал за първи път Хобс през 1940 г. в Чикаго. Клиент на компанията „Сарджънт и Лънди“, чийто вицепрезидент бил Ског, го завел да види един необичаен завод, току-що построен от „Дайъмънд Алкали“. Ског знаел, че проектантът на завода Джей. Си. Хобс е най-добрият строител на котли в страната, но това, което видял, го изненадало. Хобс успял да убеди „Дайъмънд Алкали“, че ще им излезе по-евтино сами да си произвеждат електроенергия, отколкото да я купуват. Той проектирал един необичаен котел, който замествал 32 от традиционния тип. Хобс беше много прям и леко дръпнат мъж на около 50, доста самоуверен и влюбен в механиката.
— Номерът е да се качи налягането на парата до 320 кг, вместо обичайните 90 кг. След това вдигнах и температурата до 370°. Всички започват с пара, нагрята до 180°, но това е грешка. То е като при водопада — от колкото по-отвисоко пада водата, толкова повече енергия дава. Нагрявам парата до 430, после до 540, накрая и до 1 370°. Истинска прегрята до червено пара — със сила като на Ниагарския водопад. По-малко въглища отиват да се нагрее един килограм пара до 1 370°, отколкото до 200°. Изненадани сте, нали? Получавам повече енергия с по-малки разходи!
Хобс беше направил всичко сам и лично проектирал и инсталирал тръбопроводите и котела.
— Единственото нещо, което купих, е тази турбина — казал той с презрение. — Ужасно нещо. Смених всичко, освен табелката на производителя, направо я построих отново!
Ског, подобно на много други в професията, познаваше многобройните изобретения и патенти на Хобс, от които най-прочут беше котелът с „теоретично горене“, създаден през 1914 г. за хотела „Уилям Пен“ в Питсбърг. Неговата газова горелка автоматично смесвала въздуха с горивото, за да се получи най-пълно изгаряне.
Хобс беше проектирал много топло– и електростанции, а също и цялата градска система от подземни топлопроводи в Питсбърг, заедно с най-големия котел в света, още преди Първата световна война. Това позволило през войната градът да се превърне в един от най-големите производители на муниции. Следващите 25 години всички инженери и проектанти в Америка копираха смелите нововъведения на Хобс. Чертежите му, изработени с цветни моливи, се превърнаха в символ на професията.
Когато в „Келекс“ за първи път се спомена името на Хобс, някои инженери бяха скептични, защото според тях Джей. Си. беше прекалено свободолюбив, за да работи за една организация. „Старецът е не само вълк-единак, а истинска примадона!“
Лудвиг Ског (със своите 50 години той беше един от малкото „старци“ в „Келекс“) разказа на младите си колеги някои от историите около необикновените постижения на Хобс. Признаваше странностите на Хобс, но самият той никога не бе имал проблеми с него. „Но щом работата опре до проектиране на котли или до изобретяване на приспособления…“ — Ског не можа да намери достатъчно суперлативи, за да опише възможностите му. За него клапите и котлите на Хобс звучаха като тръбите на великолепен орган, на който свири истински виртуоз.
Славата на опак човек, с която беше известен Хобс, се дължеше на това, че той беше напуснал доста компании само защото шефовете им не възприемаха смелите му идеи. В работата си не правеше никакви компромиси. Признаваше само своя начин за решаване на задачите. Непримирим към глупостта и некомпетентността, упорит и самоуверен, той съвсем откровено заявяваше на клиентите и началниците си:
— Вижте какво, това не е моят начин, а единственият начин. Независимо дали сте съгласни или не, това са природни закони. Не можете да отмените всеобщото привличане с гласуване, нали?