Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Изкопните работи напълно отчаяха инженерите, защото се разбра, че на терена се редуват почви от 9 различни типа. Тъй като беше невъзможно видът на почвата да се определя на око, наложи се всеки ден да се вземат проби и тяхната плътност да се определя лабораторно.
Когато хората на „Келекс“ обясниха на Джоунс какви са изискванията им за чистота, той си помисли, че те просто се изразяват фигуративно, за да подчертаят важността на този проблем.
— Един отпечатък от пръст в целия завод се смята за замърсяване и е неприемлив — му казаха те.
Един отпечатък от пръст в четириетажен завод с дължина 800 метра! Много скоро Джоунс разбра, че те не се шегуват.
На площ от повече от 500 000 кв. м денонощно ще работят хиляди хора. Как би могло при това да се поддържа чистота като в операционна зала? Така беше заповядано отгоре и макар в цялата история на строителството да нямаше подобен прецедент, наложи се екипировката на К–25 да се почиства преди инсталирането й и то да се извършва наистина при „хирургически“ условия. Това означаваше пълно отстраняване на прах, масла, ръжда — дори най-малкото замърсяване можеше да причини пълен провал.
Компанията „Джей. Ей. Джоунс“, строителната фирма „Форд, Бейкън и Дейвис“ и другите подизпълнители извършиха чудеса в това отношение. Строителните работници се преобличаха от главата до петите със специални дрехи, преди да влязат в зданието. За абсолютно всички, включително генерал Гроувс и полковник Никълс, бяха предвидени гардеробчета и това важеше дори когато посещението траеше само няколко минути. Правеше се всичко да се избегне прахът и мръсотията — подовете се почистваха с прахосмукачки и мокри кърпи. Цялата екипировка — като се почне от клапите и се стигне до цели тръбопроводи — преминаваше през половин дузина операции: пясъкоструйно почистване, обезмасляване, промиване с основи и киселини. След почистването всички части се изсушаваха и опаковаха или запушваха, за да се предотврати замърсяването им при монтажа. Някои детайли дори се напълваха със сух азот против овлажняване.
Същите мерки се прилагаха и спрямо помещенията. Не само че отпадъците от строителството се изхвърляха, но всички повърхности, дори и стените, се избърсваха на ръка или се почистваха с прахосмукачки. За да се избегне запрашаването, в помещенията се поддържаше по-високо налягане с помощта на вентилатори, а въздухът, вкарван от тях, се филтрираше. Вътре в зданието се допускаха само специални, предварително добре измити транспортни средства.
Задачата беше грандиозна и предизвикателството — огромно. Следващите поколения ще гледат на невероятния завод К–25 като на нещо, подобно на пирамидите, издигнато от строители, надхвърлили технологичните възможности на своето време. С разочарование те ще открият, че скромните братя методисти Джоунс от Шарлот, Северна Каролина — „мистър Едуин“ и „мистър Реймънд“ — са били съвсем обикновени хора и добри граждани с подчертана филантропична нагласа. Те бяха много компетентни и способни, но, за разлика от героите на филмите и романите, не прекарваха безсънни нощи, мечтаейки за величие, не се разкъсваха от драматични терзания за успеха на делото и никога не произнасяха думи, предназначени за историята.
34.
Пред „Келекс“ се трупаха нови и нови трудности. Проблеми с бариерата, помпите, корозията, каскадата. Невероятната разяждаща сила на урановия газ например изключваше използването на почти всички познати метали в инсталацията. Изискването за абсолютна херметичност надминаваше всичко познато досега, дори при много по-малки системи. Да се херметизира инсталация с гигантски размери, съдържаща стотици километри тръбопроводи и две хиляди каскадни стъпала, изглеждаше като непостижима мечта. Цялата газово-дифузионна система можеше да рухне от един микроскопичен теч, който е невъзможно да се предотврати — свръхчувствителните инструменти долавяха минимални течове дори през метал с дебелина един метър. Не съществуваха нито клапи, нито метод за заварка, нито тръбно съединение, които да могат да гарантират абсолютна херметичност.
Технологията по това време разполагаше с клапи и съединения, които в продължение на дълги години са задоволявали дори и най-строгите изисквания — просто никога дотогава не е било нужно да се постигне по-висока степен на херметичност. Сега се появяваше ново изискване: няма да бъде възможно да се пречисти уран за бомбата, ако не се херметизират абсолютно за неопределено дълго време — месеци и дори години — стотици километри тръбопроводи.