Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Някои президенти на компании се осмеляваха да не се съобразяват с природните закони и с Хобс. Реакцията му в такива случаи беше проста — взимаше си чертежите и шапката и напускаше компанията без повече обяснения.
По същия начин напуснал и комуналната компания „Алегени Каунти Лайт“ в Питсбърг, в която бе работил в продължение на 14 години. Направил го с болка на сърцето. През 1924 г. проектирал нов тип котел, чиито стени били направени от водни тръби, вместо от тухли. Консултантите на президента препоръчали проектът да се промени и да се използват традиционните огнеупорни тухли. Хобс отрекъл този „ужасен проект“, но президентът го подкрепил и Джей. Си. си тръгнал, без дори да каже довиждане.
— Не се сърдя — обясняваше той по-късно, — но не мога да работя за някого, който спира прогреса.
Хобс започнал да работи за химичната промишленост, където печелел даже повече пари, отколкото в Питсбъргската компания. Зарязването на комуналната компания за него беше като напускане на съпруга заради глупава кавга. Въпреки интереса му към парите, пуританското сърце на Хобс го влечеше към обществената служба.
— В комуналния бизнес има нещо много важно: той е национална ценност, защото в него няма конкуренция, а сътрудничество — казваше той със съжаление. — Обменяме идеи и си помагаме в решаването на проблемите. Хората в комуналните фирми се посвещават на общността — поне в Питсбърг беше така — и това много ми харесваше. Там съществува дух на другарство. Като отидете в друг град, просто влизате в техните офиси и можете да си поговорите.
Хобс поддържаше непрекъснат контакт с изобретатели, инженери и механици и обичаше да обсъжда с тях технически проблеми. Интелектуалците и университетските учени не го привличаха много, а на инженерите теоретици, които са научили всичко от книгите, а не от практиката, гледаше с недоверие. Хобс много обичаше да ги шокира с необичайни проекти.
— Не е според теорията, но работи по-добре — злорадстваше той. — Винаги притеснявам даскалите, защото те предварително на книга са решили какви да бъдат характеристиките, а моите котли са съвсем други!
Хобс не изпитваше истинска враждебност към тях, както например към левите демагози, пушачите и паразитите, живеещи на гърба на обществото. Той просто не им вярваше.
— Какъв е този стремеж към докторски степени напоследък? — оплакваше се той. — Това е погрешен импулс, защото води само към спечелването на титлата. Аз не съм доктор, но съм по-подготвен от тях, защото не съм си губил времето с теоретични неща без каквато и да било практическа полза. Ако сте книжен червей или имате фотографска памет, тогава минавате напред, нали! Тези приятели, които изучават какво написал някой въз основа на училищните си спомени, а не на истински практически опит, няма да стигнат далеч!
Теоретиците често се чувстваха засегнати от безцеремонния инженер, но той не се нуждаеше от популярност, особено когато трябваше да се свърши някаква работа. Обикновено не участваше в съвещания и се отвращаваше от колективни решения. Някои от хората на „Келекс“, които познаваха нрава му, не допускаха, че той би могъл да се сработи с екипа. „Представяте ли си такъв чешит да работи под ръководството на Кийт!“
Но Кийт не мислеше така. Той знаеше, че единственият шанс да се осъществи невъзможния му проект, е всеки отделен проблем да попадне в ръцете на най-добрия специалист в страната. Когато има да се върши работа, всички други съображения минават на заден план.
— Ако си поръчам портрет при Тулуз-Лотрек — каза той на един свой помощник, — няма да го питам дали пие и какъв живот води!
Някои от инженерите не бяха чували за Тулуз-Лотрек, но доводът им се видя убедителен.
Лудвиг Ског вдигна телефона и се обади на Хобс в дома му в Охайо.
— Можете ли да прескочите до Ню Йорк? — попита го той. — Захванали сме се с нещо много важно и имаме нужда от вашата помощ. Не мога да ви кажа нищо повече, но ще бъде хубаво да участвате в нашата конференция.
Хобс се съгласи и пристигна в Ню Йорк. Кийт и Бейкър го посрещнаха в „Улуърт Билдинг“.
— Имаме сериозни проблеми — каза Ал Бейкър, — и се нуждаем от някого, който да може да ги реши. Знаем, че имате голям опит в строителството и пускането на големи инсталации.
За газовата дифузия и атомната бомба не се спомена нито дума, но Кийт кратко отбеляза:
— Щом този завод започне работа, войната ще приключи.
И двете момчета на Хобс бяха в армията, а едното служеше в Тихия океан. Освен това двамата инженери от „Келекс“ му харесаха — бяха истински „професионалисти“, а имаше доверие на Ског. Измърмори нещо като: „Ще си помисля“, което при него означаваше почти „да“. Дадоха му да попълни документите за получаване на достъп до секретна работа. Хобс ги огледа с недоверие.