Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
— Сто пъти съм проверяван досега, така че лесно ще се ориентират. Строих магнезиев завод за правителството и съм минавал през цялата тази безсмислена процедура. Те знаят даже коя е баба ми.
Подозренията на Хобс се засилиха още повече, когато стигна до формулярите за патенти. Според установената практика всички изобретения, създадени по време на работа върху проекта, ставаха собственост на правителството. Но Хобс не желаеше да отстъпва някому миналите, сегашните и бъдещите си изобретения. Той притежаваше около 30 патента, които му носеха прилични приходи. Вярваше твърдо в свободното предприемачество и в паричното стимулиране на изобретателите и творците. Беше натрупал състоянието си със собствените си ръце, без ничия външна помощ, и дълбоко се отвращаваше от всичко, което му намирисваше на „социализъм“. Когато се върна в „Келекс“ с попълнените формуляри, бутна настрана патентните документи и заяви:
— Тези не мога да подпиша и не съм съгласен да работя с вас, ако настоявате.
В „Келекс“ не правеха изключения никому, но Кийт и Бейкър се спогледаха и се съгласиха.
— Добре, така да бъде!
Друг проблем възникна при определяне на заплатата му. В сравнение с това, което Хобс бе получавал досега, определеното от правителството възнаграждение беше смешно, а освен това той можеше да отдели само половината от работното си време за проекта — имаше ангажименти към флота и не можеше да се откаже от тях. С одобрението на армията Кийт и Бейкър решиха да му дадат пълна заплата, въпреки че ще бъде на половин работен ден.
За Хобс понятието „половин работен ден“ нямаше никакъв смисъл. Ако проблемът го заинтересуваше, той се хвърляше в него презглава и времето преставаше да съществува. Не би позволил на никого да му казва кога и по колко да работи.
Както в работата си, така и в живота Хобс имаше непоклатими представи за добро и зло и през ум не му минаваше да ги подлага на съмнение. Подобно на много други в проекта „Манхатън“ — Гроувс, Буш, Комптън, Юри и Хилбъри — и той беше син на свещеник. Бил едва петгодишен, когато баща му, евангелистки възпитател от Западна Вирджиния, бил изпратен като училищен инспектор във Флорида. Джей. Си. работил известно време като капитан на малка яхта, а след това заминал за Питсбърг да следва в Технологичния институт „Карнеги“. Завършил през 1910 г., но продължил да посещава вечерни курсове още няколко години. Неговият случай беше доста необичаен — той завършил инженерство, без да е посещавал гимназия. Районите на Флорида, където работел евангелистът Хобс, по онова време нямали гимназии, но подготовката, която младежът получил от родителите си, била достатъчна да си взема с лекота всички изпити.
Веднъж някой го попитал:
— Каква е тайната на вашите изобретения, мистър Хобс?
— Събирам информация дори с върха на пръстите си — отговорил той. — Вижте ръцете ми — те винаги са били мазолести. Отварям си очите, наострям си ушите, използвам всичките си сетива. Като разглеждам някой завод, пъхам си носа в машините и котлите. Оглеждам отвсякъде големите химични инсталации и се опитвам да разбера как точно действат. В непознат завод искам първо да ми покажат промишлените отпадъци. Там разбирам какви са им трудностите. Отпадъците показват какви са грешките в проектирането и в работата на инсталациите. Оттам черпя информация, а не от хората с научни степени в управлението!
Джей. Си. Хобс започна работа в „Келекс“ на 8 септември 1943 г. Още на следващия ден пожела да види чертежите на целия завод. Разстла ги на двойната маса на главния инженер и ги проучва дълго и внимателно. Не познаваше още подробностите по производството, нито какви са трудностите на „Келекс“. След дълго обмисляне хвана големия си мек молив и нанесе по плана своите „кокоши драскулки“. Само с няколко смели движения съкрати близо две трети от дългите цели километри тръбопроводи. (Това се равняваше на шестмесечен труд, а стойността на отрязаните тръби достигаше до 20 милиона долара.)
Смаяните инженери мълчаха. Накрая главният инженер, любезният Алън Фрут, пое дълбоко въздух и започна, гледайки тъжно към съсипания чертеж:
— Първоначалният проект сигурно изглежда малко сложен… Но вие едва ли си давате сметка за огромните проблеми, свързани с каскадите, бариерите и всичко останало.
— Нямам представа — отговори Хобс. — Но от чисто инженерна гледна точка този чертеж просто вони!