Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
На едно съвещание на управителния съвет на лабораторията шефът на отдела по доставките Дейна Мичел спомена веднъж, че бил виждал в катедрата по астрономия на Колумбийския университет да използват изчислителни машини за пресмятане на орбитите на планетите.
— Защо да не опитаме? — попита той Бете.
Един от шефовете на групи в отдела на Бете, Стенли Френкел, проучи тази възможност и поръча няколко машини от IBM. Те бяха механични устройства с перфокарти, които работеха на принципа на механичното пиано, но скоростта им надвишаваше много тази на ръчните калкулатори. Другото им предимство беше бързината, с която между хиляди карти можеха да намерят тази, която съдържа определена информация. Изчислението ставаше автоматично и не се налагаше последователните операции да се извършват една след друга. Всяка машина правеше сама стотици операции, перфокартите се събираха от оператора и се вкарваха в следващата машина, която продължаваше нататък. Файнман и Френкел създадоха остроумни методи за записване на математичните данни върху перфокартите. Още преди да пристигнат машините от IBM, те се упражняваха, като използваха 8 момичета с обикновени ръчни калкулатори, имитиращи различните етапи на новата система за изчисления.
Машините на IBM увеличиха много възможностите на лабораторията и вероятно без тяхна помощ нямаше да могат да се направят сложните изчисления, свързани с метода на имплозията. Нормалната практика беше IBM да дава машините си под наем и да осигурява сервизното им обслужване. Поради отдалечеността и секретността на лабораторията в Лос Аламос това беше невъзможно. Военните издириха в картотеките си бивши сервизни работници на IBM, които сега бяха във войската, и ги изпратиха в Лос Аламос.
Машините обаче пристигнаха преди тях и нетърпеливите Файнман и Френкел не устояха на изкушението да ги отворят. Извадиха частите от сандъците и цяла седмица си играха да ги сглобяват, без преди това някога да са виждали подобни машини. За изненада на сервизните работници, машините бяха почти напълно сглобени и готови за работа.
За разлика от учените, младите оператори, които работеха на три смени и заместиха жените и военните оператори, си вършеха работата без всякакъв ентусиазъм. Те имаха чувството, че си губят времето да пробиват дупчици в картите, докато техните връстници се сражават по фронтовете. Дик Файнман за първи път отговаряше за група работници, но беше убеден, че ако им се каже истината за проекта, моралният стимул би се отразил благоприятно на работата им.
Това, разбира се, не беше позволено от правилника, но Дик Файнман успя да измоли специално разрешение от Опенхаймер. Когато разкри на младите войници тайната цел на проекта, като че ли стана чудо — тяхната производителност скочи със 100 %27.
33.
Високият, изпънат 52-годишен Едуин Джоунс, през целия си живот никога не бе пушил, не бе близвал алкохол и не пропускаше неделната служба на методистката църква в Шарлот, Северна Каролина. Външният му вид излъчваше сдържаност — строг и дисциплиниран в говора, с консервативен тъмен костюм и приятелски, но сериозни очи зад очила без рамки. Всяка сутрин точно в 8 ч строителният предприемач влизаше в офиса си на Западна четвърта улица № 209 и всеки следобед точно в 5 ч затваряше книжата си и тръгваше за къщи. Никой не можеше да си спомни той да е отсъствал дори един ден от работа или някога да е бил болен. Джоунс твърдо вярваше в упоритата работа, въздържаността и Светото писание.
Неговият баща Джеймс Адисън Джоунс, който нямал никакво училищно образование, на 18-годишна възраст пристигнал в Шарлот от една ферма. Успял да изгради от нищо строителната си фирма и да изпрати синовете си Едуин и Реймънд в колеж. Той обаче смятал, че най-голямото му постижение е възпитанието на синовете му в простите и ясни ценности на набожното методистко семейство от началото на века.
Почти никой в Америка не знаеше какво точно прави строителната компания „Джей. Ей. Джоунс“ в Оук Ридж, Тенеси — дори и хората от компанията не знаеха какво е предназначението на огромния секретен строеж. Работната сила в Оук Ридж наброяваше 20 000 души, а по ведомост всеки месец се изплащаха 5 милиона долара за заплати. Строежът поглъщаше огромни количества строителни материали — 270 000 кубически метра бетон, 40 000 тона стомана, 15 000 тона ламарина, 5 милиона тухли.
27
За пръв път в науката се използваха компютри в такъв голям мащаб. Приложението на изчислителните машини на IBM в Лос Аламос даде мощен тласък за създаването и развитието на модерните електронни компютри. Там математичният гений Джон фон Нойман за първи път ги видя в действие и беше поразен от техните възможности. Приносът на машините за решаване на задачите около имплозията и хидродинамичните проблеми го убеди, че компютрите ще играят много важна роля в съвременната наука. Вдъхновен от видяното, фон Нойман положи теоретичните основи, върху които почиват днешните компютри.