Заложникът

— Някакви промени за утре?

— Не. Госпожа Мастърсън е решила да участва в цирка. Джейк, спомням си, че в „Гълфстийма“ имаше възможност за превоз на ранени.

Торине сви рамене, за да покаже, че не знае, след това се обърна към колегата си.

— Уолтър?

— Да, „С–37“ има конфигурация за спешни случаи.

— Има ли го на вашия самолет, полковник? — попита Чарли.

— Да.

— Ще ми разкажете ли?

— Може ли да попитам защо?

— Да не би това да е секретна информация, Уолтър? — попита саркастично Торине.

— Да, господине, в интерес на истината е секретна. Конфигурацията на цялата Осемдесет и девета президентска авиогрупа е секретна…

— Мили боже! — избухна Торине. — И ти се притесняваш, че Кастило няма нужното ниво на достъп до секретна информация… или… да не би аз да съм причината?

В първия момент Чарли си помисли, че пилотът ще каже точно това. След това го огледа по-внимателно и си помисли: „Този страхлив мърляч, изглежда, е решил в момента, че полковник от флота, изпратен по заповед на президента като пилот на «Глоубмастър», сигурно има съответното ниво на достъп до секретна информация, и тъй като е старши, ако му нареди да даде сведения за конфигурацията, отговорността ще падне на неговите рамене.“

— Има три седалки от лявата страна на кабината, които могат да бъдат поставени в хоризонтално положение — започна мърлячът. — Има матраци и чаршафи — и гумени, и обикновени — до кухнята. В стената до чаршафите има медицинска апаратура. Апарат за кръвно, такива неща. Кислородни маски, които се захранват от централното подаване за самолета.

— Какво си намислил, Чарли? — попита Торине.

Кастило не отговори направо.

— Полковник, ти нали дойде направо от Вашингтон? — попита той. — Следователно можеш да извършиш директен полет от „Хорхе Нюбъри“ за Филаделфия.

— Вие да не би да сте пилот, майор Кастило?

„А-ха! Някой му е пуснал мухата. Струва ми се, че знам кой е този някой. Вече знае, че пред него стои един нищо и никакъв майор. Затова не иска да говори за тайните на «Гълфстрийм».“

— Да, пилот съм — потвърди Кастило.

— Имате ли опит в полети на дълги разстояния?

— Знам със сигурност, че бе на дясната седалка на „727“ от Коста Рика до „Макдил“ и се оправя безпроблемно с радиостанцията и всичко останало — отвърна Торине и се усмихна на Чарли. — Защо са всички тези въпроси, Уолтър?

— Господине, ще е значително по-лесно, ако майорът е запознат с проблемите, свързани с полет на реактивен самолет на такова разстояние.

— А ти можеш ли да си представиш една по-малка птичка да полети оттук до Филаделфия нонстоп? Кажи, Уолтър. Мили боже! — избухна Торине.

— На теория — да. Няма ли да е по-разумно да помислим за презареждане, в случай че разходът на гориво се окаже по-голям от предвиждания?

— При най-лошия сценарий на прекомерен разход, полковник, ще успеете ли да стигнете до Маями?

— Много вероятно. Гаранции обаче никога няма.

— Ами до „Макдил“? — попита Кастило. — За презареждане?

— Много вероятно — отвърна подполковникът, след като се замисли за момент.