Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Ти си Рикардо, нали? Последното, което чух за теб, е, че си в колеж.
— Si, senor. Завърших през 2001 и постъпих направо в Агенцията за борба с наркотиците.
— Не е нужно да се обръщаш към мен с „господине“. Недей.
Солес кимна.
— Защо не каза нищо по време на брейнсторминга? — попита Кастило.
Солес сви рамене.
— Не бях сигурен дали ме помниш.
— Трябваше да те позная. Извинявай.
Солес отново сви рамене.
— Няма нищо. Имаше си други неща на главата. И двамата сме далече от Сан Антонио.
— Много се радвам да те видя, Рикардо — отвърна Кастило. — Разбра ли какво се е случило?
Солес кимна.
— В момента е в операционната — обясни той. — Ще остане там поне още два часа. От мига, в който слезе от асансьора, докато се върна, искам или ти, или специален агент Бритън — нали се познавате? — да сте до нея.
— Познаваме се.
— След като говорите за мен, не може ли да минете на английски, Чарли? — попита Бритън.
— Извинявай. — Чарли веднага превключи на английски. — Специален агент Солес не само че е от Тексас, ами семейството му са приятели с моето от поколения.
— Баща ми е главен инженер на фирмата на Кастило — заяви гордо Солес. — Освен петролния бизнес.
Бритън го погледна и кимна.
— Добре — продължи Кастило. — От мига, в който специален агент Шнайдер излезе от операционната, докато успея да я изкарам от това място, искам един от вас двамата да е плътно до нея, за предпочитане и двамата.
— Дадено — отвърна Бритън и Солес кимна.
— С вас, разбира се, ще има и хора от ДРУ — намеси се Мунц.
Бритън и Солес отново кимнаха.
Кастило се обърна към ефрейтора и за пръв път го погледна внимателно. Бе към метър и шейсет и пет и едва ли тежеше повече от шейсет килограма. Приличаше на седемнайсетгодишно момче.
„Защо си мислех, че пехотинците на служба в посолствата са поне един и деветдесет, стокилограмови мъже? Този дребосък откъде се появи?
А, да. Нали имаше нещо такова, че във всяка военна организация трябва да има и администратори?
Момчето са го пратили като шофьор.“
— Ти си шофьорът, нали ефрейтор?
Ефрейторът се изпъна.
— Не съм, господине. Шофьорът остана в колата. Бях инструктиран да ви съобщя, че в момента не разполагат с брониран автомобил, затова да предприемете съответните мерки, докато ви намерят.
— Добре.
— Аз съм ефрейтор Лестър Брадли, господине. Аз съм вашият бодигард.
В първия момент се възцари тишина, след това Джак Бритън не успя да сдържи пристъп на задушаваща кашлица. Полковник Мунц бе почервенял целият, а специален агент Солес от Агенцията за борба с наркотиците изведнъж откри много интересни неща по рентгеновите снимки.
Майор К. Г. Кастило — след като покри устата си с ръка, за да не се види как е прехапал устни в опит да потисне избликналия смях, защото и най-незначителният звук щеше да отприщи истеричен кикот — най-сетне прецени, че може да има доверие на гласа си.
— Много се радвам, че ще бъдеш до мен, ефрейтор — отвърна той. — Знам, че на пехотинците може да се има пълно доверие.
— Semper fi9 господине — отвърна убедено ефрейтор Лестър Брадли.
Полковник Мунц се обърна от апарата за четене на снимки и тъй като все още не смееше да заговори, кимна към вратата, за да подскаже на Кастило, че иска да поговори с него насаме.
— Бихте ли ме извинили за момент, момчета — обади се Чарли и се отправи към коридора с Мунц.
Мунц стисна ръката му.
— Карл, след като вече разчиташ на защитата на американските пехотинци, имаш ли нещо против да те оставя?
— Недей да подценяваш пехотинците, Алфредо. Струва си да са на твоя страна.
— Всички ли са като това момче?
— Не се случва често да имат съмнения по отношение на себе си — отвърна Чарли.
— И ти трябва да си такъв, Карл — отвърна сериозно Мунц. — В тоя занаят съм от доста време и съм срещал малцина, които имат твоя талант.
— Това е невероятен комплимент, Алфредо.
— Това е самата истина. Слушай ме, Карл. Не бива да се притесняваш от онова, което се случи вътре…
„Има предвид, че за малко не припаднах.“
— Би трябвало нещо да не е наред с мъжа, който оглежда куршума, попаднал в главата на любимата му, ако остане безразличен и спокоен.
Кастило го погледна, но не отговори.
Мунц стисна ръката му.
— И обърни внимание, бодигардът те предупреди, че нямаш бронирана кола — ухили се Мунц. — Предполагам, ще бъдеш във вашето посолство.
„Защо не? Доктор Дядо Коледа каза, че Бети ще бъде в операционната два часа. И без това трябва да говоря с Вашингтон по обезопасена линия.“
9
Semper fidelis (лат.) — Завинаги верни — девизът на морските пехотинци на САЩ — Б.пр.