Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Нека първо ти кажа нещо за Маркъм — започна Бритън.
— Какво за Маркъм?
— Един сержант дойде да те търси — онзи, дето отговаря за смените на пехотинците на пост.
— Знам кой е.
— Докара ковчег за тялото на Маркъм и знаме. В момента са го прибрали в моргата, тук, в болницата, и ще го откарат на „Езейза“ рано утре сутринта. Помоли да ти кажа, ако не те види лично, че Маркъм ще бъде ескортиран от морски пехотинци — двама са на пост пред камерата с тялото — и ще бъде върнат с военен самолет, а не в багажното на „Делта“ или „Американ“.
— Ти ме познаваш, Джак. „Чарли Кастило винаги се грижи за хората си. Не че много го бива, не че някои не ги гръмват, но какво толкова, той не им е мислил злото.“
— Стига глупости, Чарли. Сега ще ти кажа още нещо. Ти не си виновен за случилото се с Маркъм и Бети.
— Джак, знаеш много добре, че трябваше да бъда в колата.
— Стига глупости. Ако беше в колата, щеше да се случи едно от следните неща: или да си в камера в моргата до Маркъм, или в болнично легло също като Бети.
— Може би щях да уцеля някой от мръсниците.
— Хайде още глупости. Знаеш много добре, че говориш глупости. Приеми фактите, Чарли.
— А какви са фактите?
— Не знам как е в Тайните служби, но подозирам, че нещата не са много по-различни, отколкото при ченгетата.
— Нещо не те разбирам, Джак.
— При ченгетата, когато се случи нещо подобно — когато застрелят партньора ти или стане издънка, — не те пускат да припариш до разследването. Ти си емоционално свързан със случая. Страхувам се, че ако продължаваш в този дух и повтаряш пред всеки „Вината е моя“, някой важен ще те чуе и ще те отстранят. А това няма никак да ми хареса.
— Защо не?
— Защото единственият начин един новоизлюпен агент от Тайните служби да бъде допуснат да открие гадовете, които изпозастреляха Мастърсън, Маркъм и едва не видяха сметката на Бети, е ако ти го допуснеш. А на мен много ми се иска да пипнем тези изроди, Чарли.
В първия момент Чарли не успя да каже и дума. След това се овладя.
— Докато тази задача е поверена на мен, Джак, докато имам право на глас, ти ще бъдеш част от разследването.
— Ще продължиш, ако се стегнеш. Първо, не е нужно никой да знае за вас с Бети. Ще успееш ли да накараш полковника от Военновъздушните сили да си държи езика зад зъбите?
— Да.
— Добре. В хотелската ти стая бяхме само четиримата, а Маркъм е мъртъв, така че ако пилотът си държи устата затворена, а ние с теб не се издадем, никой няма да разбере за вас с Бети.
— Не мога да се преструвам, Джак.
— Нали си голяма работа. Ще се преструваш.
Ефрейтор Брадли се върна в коридора.
Кастило докосна рамото на Бритън и влезе в стая 677.
Когато се върна от тоалетната, в стаята се бе изправил едър, добре облечен мъж, с гъсти, грижливо оформени мустаци, скръстил ръце.
Кастило се стресна, но бързо се овладя.
„Ако този тип нямаше работа тук, Бритън не би го оставил.
А каква работа може да има, освен ако на лекарите не са им раздали пистолети?
Следователно е някой от ДРУ. При това високопоставен.“
— Господине? — обърна се към него Кастило.
— Сеньор Кастило?
— Si.
— Аз съм полковник Алехандро Джелини от ДРУ, господин Кастило.
Кастило прекоси стаята и подаде ръка.
— Mucho gusto, mi coronel — поздрави Кастило.
— Току-що се видях с посланик Силвио, сеньор. Предадох му от името на президента искрените ни съболезнования за случилото се с агента от Тайните служби и сержанта пехотинец.
— Много любезно от страна на президента, mi coronel — отвърна Кастило.
— Посланик Силвио ми каза, че вие отговаряте за безопасността на сеньора Мастърсън и децата й, всъщност за всичко.
— Точно така — кимна Чарли.
— Дойдох, за да ви уверя лично, че всички средства, с които разполага ДРУ, ще бъдат използвани за осигуряване безопасността на сеньора Мастърсън и децата й, и, разбира се, на жената агент и вас, докато сте в Аржентина. Давам ви личната си гаранция, че подобно нещо повече няма да се случи.
— Mi coronel, много любезно, но искам да ви уведомя, че полковник Мунц прави всичко по силите си.
— Аз съм новият директор на ДРУ, сеньор, на мястото на полковник Мунц.
— Моля?
— Полковник Мунц бе освободен от длъжност, сеньор. Специална комисия ще разследва неуспешното изпълнение на задълженията му.
„Мама му стара!
Мунц е знаел, че ще се случи нещо подобно. Значи затова беше онова «Сбогом, Чарли», когато си тръгваше.