Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
Кастило кимна.
— Приех го напълно сериозно.
— Ще те придружава кола на ДРУ — отвърна Мунц и протегна ръка. — Сбогом, Карл.
„Това пък «сбогом» какво трябва да означава?“
— Благодаря ти за всичко, Алфредо.
— Ще се моля за момичето ти, Карл. — Мунц докосна рамото на Кастило, след това закрачи бързо по коридора към асансьорите.
Чарли се върна в кабинета, съобщи на Бритън и Солес, че отива в посолството, и помоли да му позвънят веднага щом научат нещо, а след това, неотлъчно следван от ефрейтор Брадли, тръгна към подземния гараж и се качи в небронираната кола на посолството.
По пътя мобилният му иззвъня и той отговори със свито сърце. Беше посланик Силвио, който му съобщи, че госпожа Мастърсън е съгласна да участва в церемонията в катедрала „Метрополитана“.
— На път към посолството съм, господине. Трябва да позвъня във Вашингтон. Искате ли да ви изчакам, докато дойдете и вие?
— Да, Чарли, ако обичаш, изчакай. Ще бъда при теб след половин час.
(ТРИ)
Посолството на Съединените щати
„Авенида Колумбия“ 4300
Буенос Айрес, Аржентина
20:40, 24 юли 2005
— Белият дом.
— Обажда се К. Г. Кастило. Искам да разговарям по обезопасена…
— Очаквахме обаждането ви, господине. Изчакайте, ако обичате.
— Кабинетът на секретар Хол. Разговаряте с госпожа Кенсингтън.
— Господин Кастило търси секретар Хол, госпожо Кенсингтън. Връзката е обезопасена.
Госпожа Кенсингтън натисна копчето на интеркома.
— За вас, шефе. Чарли е, на обезопасена линия.
След това набра друг номер на вътрешен телефон, също с обезопасена линия.
Чарли я слушаше как обяснява:
— Секретар Хол и господин Кастило чакат на обезопасена линия за конферентен разговор с директор Монтвейл.
„По дяволите!“
Чарлс Монтвейл, бивш заместник-секретар на щата, бивш министър на финансите и бивш посланик в Европейския съюз, наскоро бе назначен за директор на Националното разузнаване на САЩ. Пресата побърза до го нарече Царя на разузнаването.
— Чарлс Монтвейл.
„Още веднъж, по дяволите! Май говори със стиснати зъби.“
— Добре ли си, Чарли? — попита веднага секретар Хол.
— Благодаря, Мат, чудесно. Ами ти? — отвърна директор Монтвейл без да крие, че се забавлява.
— Кастило, чуваш ли ме? — попита Хол. В гласа му прозвуча нетърпение и раздразнение.
— Да, господине.
— Добре ли си, Чарли?
— Да, господине, добре съм.
— Ами момичето?
— В момента е в операционната на Немската болница. Ранена е с три куршума…
— Правилно ли разбрах, че третият участник в разговора е господин Кастило? — прекъсна разговора директор Монтвейл. По гласа му все още личеше, че се забавлява.
— Да, господине — отвърна Чарли.
— Аз съм Чарлс Монтвейл, майоре. Знаете ли кой съм? — Сега вече гласът му звучеше напълно сериозно.
— Да, господине.
— Президентът ме помоли да участвам в разговора, майоре. Разбрахте ли?
— Да, господине.
— Разговорът се записва. Можете да продължите.
— Чакай малко, Чарли — изсъска Мат Хол. — Господин Монтвейл, нека изясним някои неща, преди да кажем каквото и да е друго.
— Да не би да има проблем?
— Страхувам се, че проблемите са няколко. Не ми е приятно, че разговорите ми се записват. Не сте споменали този факт, когато сте съобщили на изпълнителната ми асистентка, че ще слушате разговора.
— Всъщност моята изпълнителна асистентка е разговаряла с вашата изпълнителна асистентка — обясни Монтвейл. — А записът на разговорите ми — особено разговори от такова естество — е стандартна процедура.
— За мен не е стандартна процедура. Искам уверението ви, че записът е спрян, а записаното до момента изтрито и че никой друг няма да узнае темата на разговора ни.
— Възнамерявам да запазя записа, в случай че президентът поиска да му докладвам.
— Значи няма да спрете записа.
— Не разбирам защо толкова се палите, секретар Хол.
— Това да ли беше, или не, господин Монтвейл?
— Джо-Ан, спри записа — нареди Монтвейл след малко.
— И да изтрие всичко, записано до момента — настоя Хол.
— Би ли изтрила записаното до момента, Джо-Ан?
— Благодаря.
— Нали казахте, че проблемите са няколко, секретар Хол?
— Майор Кастило работи за мен. Аз ще му наредя кога да продължи с доклада си и кога да спре. Разбрахме ли се?
— Позволете да изтъкна, господин секретар, че всички работим за президента. Присъствам на този разговор по нареждане на президента.
— Майор Кастило — продължи Хол. — Вие нали сте наясно, че заповедите, на които трябва да се подчинявате, ще бъдат издадени или от мен, или от президента? Единствено от мен и от президента?