Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Да, господине.
— В такъв случай разговаряй с президента — изтъкна Монтвейл.
— И двамата ще го направим, господин Монтвейл — заяви Хол и тъй като Монтвейл не отговори, той продължи: — Слушам те, Чарли.
— Господине, посланик Силвио е с мен. В момента сме в кабинета му в посолството. Разговорът е включен на микрофон.
— Добър вечер, господин посланик — поздрави Хол. — Разбрахте ли вече какво се е случило?
— Да, господин секретар, разбрах — потвърди Силвио.
— Познавате ли националния директор на разузнаването, господин Монтвейл?
— Да, господине. Познавам посланика. Добър вечер, господине.
— Как си, Силвио?
— Много добре, господине. Благодаря ви.
— Опитах се да ти се обадя по-рано, когато президентът ми съобщи за събитията. Нямаше те.
— Кога е било това, господине?
— Преди четирийсет и пет минути, може би преди час. Много ми е интересно защо не беше на работното си място.
— По същото време съм бил с госпожа Мастърсън, господине.
— Не ви ли съобщиха, че съм звънял?
— Оставих инструкции да не ме безпокоят, докато съм с нея, господин Монтвейл.
— Дори да се обаждам аз ли?
— Независимо кой. Имах намерение да ви позвъня, господине, след като господин Кастило приключеше разговора си със секретар Хол.
— Много странен начин за подреждане на приоритетите. Разкажи ми за госпожа Мастърсън. Президентът е силно притеснен.
— Да, господине.
— Господин Монтвейл — намеси се Хол. — Позволете да предложа да се разберете с посланик Силвио, след като майор Кастило приключи с доклада си.
— Ти май не разбираш, Хол, че действам по заповед на президента.
— По тона ти, Чарлс, а аз го познавам твърде добре, смея да твърдя, че двама от хората, на които разчитам, са се хванали за гушите — намеси се президентът на Съединените щати. — Господа, нали нямате нищо против и аз да се включа в разговора?
— Разбира се, че нямаме, господин президент — отвърна незабавно Монтвейл.
— Добър вечер, господине — поздрави Хол.
— Чуваш ли ме, Чарли? — попита президентът.
— Да, господине — отвърна Кастило. — Тук е посланик Силвио, господине.
— Какво изпуснах? Не ми се иска да повтаряте, но нямаше начин да накарам проклетия… видният си гост да си тръгне по-бързо.
— Тъкмо започвахме, господин президент.
— Започни със състоянието на агента — нареди президентът.
— Добре, господине. Специален агент Шнайдер в момента е в операционната. Получила е три рани от деветмилиметров автомат „Мадсън“…
На Кастило му трябваха може би пет минути, за да докладва какво се бе случило и какво възнамеряваше да предприеме. Президентът го прекъсна три пъти. Веднъж, за да попита къде са били аржентинските полицаи, когато автомобилът на посолството е бил нападнат, втория път, за да разбере какво е качеството на медицинското обслужване, което получава агент Шнайдер, а третия път, за да напомни, че семействата на Шнайдер и сержант Роджър Маркъм трябва да бъдат уведомени.
— Това е всичко, господине — завърши Кастило.
Последва ново десетсекундно мълчание, а след това президентът заговори отново:
— Не казахте почти нищо, посланик Силвио. Означава ли това, че двамата с Чарли сте единодушни по всички въпроси?
— Да, господине — потвърди простичко Силвио. — Мислим почти еднакво.
— А щеше ли да ми кажеш, ако не беше така?
— Да, господине, щях — отвърна Силвио.
Последва ново дълго мълчание, а след това президентът каза:
— Вие чували ли сте за хората, които отишли при президент Линкълн, за да му кажат, че генерал Грант е пиян? На Линкълн му било писнало от пререканията на хората около него, а той не бил от най-търпеливите. Този път обаче успял да се овладее. Президент Линкълн казал: „Разберете какво пие генерал Грант, а аз ще се погрижа и останалите ми генерали да започнат да пият от същото.“
Президентът замълча.
— И така, господин посланик, да сменим темата. Питах се дали можете да ми изпратите по майор Кастило една бутилка от онова, което пиете вие двамата? Ще я изпия заедно със секретар Хол и директор Монтвейл.
— За мен ще бъде истинско удоволствие, господин президент — отвърна развеселен Силвио.
— Питам само от любопитство — продължи президентът. — Какво ще бъде?
— Майор Кастило, господине, също като мен харесва местно каберне „Сентенир“ от Мендоса.
— Ще чакам с нетърпение — отвърна президентът. — Май две бутилки ще са по-добре от една. Нека бъде кашон.
— Разбира се, господине.