Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
Тези мръсници са си търсили изкупителна жертва — трябвало е да стоварят вината върху някого; върху когото и да е, стига да не е някой бюрократ — и сега ще разкажат играта на Алфредо.
Мама му стара, гадна работа!“
— Mi coronel, ако комисията призовава свидетели, бих искал да се явя в негова защита.
— Моля да ме извините, сеньор Кастило, това е вътрешен въпрос на Аржентина.
„Май е най-добре да взема да млъкна. Все изтърсвам каквото не трябва.
Мама му стара!“
— Простете, полковник, но отстраняването на полковник Мунц е свързано със случилото се с американци, а аз като американски офицер бях натоварен да отговарям за безопасността им и най-добре мога да преценя дали полковник Мунц е изпълнявал качествено и отговорно задълженията си.
— Повтарям, господин Кастило, но това е вътрешен въпрос на Аржентина.
— Това е тъпо и гадно, mi colonel, можете да ме цитирате.
— Съжалявам, че приемате въпроса по този начин, сеньор — отвърна полковник Джелини. — Ако имате въпроси, хората ми ще се свържат с вас. Пожелавам ви приятна вечер, сеньор.
Той протегна ръка. Кастило остана загледан в него за момент, след това му обърна гръб.
„Това не беше много разумно, Чарли.
Майната му!“
Той чу затварянето на вратата, извади мобилния и натисна едно от копчетата за автоматично набиране. Посланик Силвио отговори на второто позвъняване.
— Силвио.
— Кастило се обажда, господине. Заместникът на полковник Мунц дойде да ми се представи.
— И при мен беше. Питах се дали е разумно да ти го изпращам.
— Не бих казал. Постъпили са гадно с Мунц.
Джак Мастърсън казваше, че му е трябвало много време, докато разбере аржентинците, ала най-накрая е успял. Каквото и да стане, то е грешка на някой друг. В този случай въпросният някой се оказва Мунц.
— Можем ли да направим нещо за Мунц?
— Мислех си да напишем писмо, в което изразяваме благодарността си към огромната помощ на Мунц, и да го пратим до вестниците. Само че това едва ли ще даде някакъв резултат.
— Защо да не даде? Мунц остава на улицата. А Господ е свидетел, че той направи всичко по силите си.
— По всяка вероятност няма да отпечатат писмото, а ако все пак го отпечатат, ще излезе, че norteamericanos се месят във вътрешните въпроси на Аржентина. След това ще започнат да ровят чия е вината за цялата работа, ще започнат да натякват, че не е трябвало да изпращаме Джак тук, след като сме били наясно колко е богат и вероятността да стане жертва на похитители е била огромна.
— Според мен случилото се няма нищо общо с отвличането — отвърна Кастило.
— Бедата е там, че нямаме представа с какво има общо — засече го посланикът. — Колко си недипломатичен, Чарли!
— Не толкова, колкото ми се иска да бъда — отвърна той. — Казах му, че съм готов да се явя като свидетел в защита на Мунц, а след като той два пъти повтори, че това е вътрешен въпрос, заявих, че цялата работа е тъпа и гадна. Той много добре знае, че е така. Казах му, ако желае, да ме цитира.
— Боже, как само ми се иска поне понякога да не съм ограничен от задълженията на дипломат — въздъхна Силвио. — Ти, разбира се, можеш да ме цитираш, но искам да ти кажа, че едва ли бих могъл да кажа нещо по-точно.
Чарли се разсмя.
— Благодаря ви, господине.
— Предполагам, ще чакаш младата дама да излезе от операционната.
— Да, господине.
— Нали ще ми съобщиш веднага щом разбереш нещо? — попита Силвио. — Току-що изпратих кола да вземе доктор Мелинър и да го откара на „Хорхе Нюбъри“, за да се запознае с пилота и да провери оборудването на „Гълфстрийма“.
— Благодаря ви.
(ДВЕ)
След като приключи разговора с посланика, на Кастило му остана време колкото да забележи, че батерията на мобилния телефон е паднала, а след това, щом чу, че вратата на стаята се отваря, го пъхна в джоба си. Две доста яки медицински сестри в сини униформи на хирургично отделение, вкараха носилка.
Тласнаха я вътре много по-грубо, отколкото на Чарли му се искаше, и прехвърлиха тялото на леглото, а след това го свързаха с какви ли не жици и тръби. Едва след това по-яката от двете се настани на стол до стената — изглежда, нямаше намерение да ходи където и да е — и Чарли се приближи, за да погледне Бети.
Цялото й тяло, с изключение на лицето и едната ръка, бе увито в бледосини чаршафи, а по-голямата част от лицето бе бинтовано. Кожата й му се стори сивкава и отпусната.
Отново му прилоша.
Вратата се отвори и доктор Дядо Коледа се вмъкна вътре. Хирургическата му маска висеше на врата, а престилката бе изпръскана с кръв.
Усмихна се на Чарли и протегна и двете си ръце, вирнал палци.