Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Ушите на пантерата се изправиха при второто споменаване на името й и напрегнатите й мускули видимо се отпуснаха.
Кати-бри се приближи бавно, като правеше само по една бавна стъпка.
— Къде е мрачният елф, Гуенивар? — попита я тихо тя. — Можеш ли да ме заведеш при него?
— И защо би искала да отидеш при него? — дойде въпрос откъм гърба на момичето.
Кати-бри замръзна, припомняйки си мекия, мелодичен глас, после се обърна бавно, за да види елфа. Той беше само на три стъпки зад нея, а погледът на лавандуловите му очи се впи в нейния, веднага щом го срещна. Кати-бри нямаше и понятия какво да каже, а Дризт, отново обзет от спомените си, стоеше притихнал, наблюдавайки и чакайки.
— Ти мрачен елф ли си? — попита Кати-бри, когато мълчанието стана непоносимо. В мига, в който чу думите си, тя се укори на ум за глупавия си въпрос.
— Да — отвърна Дризт. — Какво означава това за теб?
Кати-бри сви рамене при този странен отговор.
— Чувала съм, че мрачните елфи били зли, но ти не ми изглеждаш такъв.
— Тогава си поела голям риск да дойдеш тук сама — отбеляза Дризт. — Но не се бой — добави бързо той, виждайки неочакваното напрежение на момичето, — защото не съм зъл и няма да те нараня.
След като бе прекарал месеци сам в своята удобна, но празна пещера, сега Дризт не искаше тази среща да приключи бързо.
Кати-бри кимна, доверявайки се на думите му.
— Името ми е Кати-бри — каза тя. — Баща ми е Бруенор, Повелителят на рода Боен Чук.
Дризт повдигна любопитно глава.
— Джуджетата — обясни Кати-бри, посочвайки назад към долината. Тя разбра объркването на елфа, още докато изговаряше думите си. — Той не ми е истински баща — добави. — Бруенор ме осинови, когато бях бебе, когато истинските ми родители бяха…
Тя не можа да довърши, а и Дризт не се нуждаеше от това, досетил се за истината по болезненото й изражение.
— Аз съм Дризт До’Урден — прекъсна я той. — Добра среща, Кати-бри, дъще на Бруенор Хубаво е да имаш с кого да поговориш. През всички тези зимни седмици тук живея само с Гуенивар, когато котката е наоколо, а тя разбира се, не говори много!
Усмивката на Кати-бри стигна почти до ушите. Тя хвърли поглед през рамо към пантерата, която се бе изтегнала лениво на пътеката.
— Прекрасна е — отбеляза момичето.
Дризт не се усъмни в искреността й или във възхитения поглед, който хвърли на Гуенивар.
— Ела тук, Гуенивар — каза той и пантерата се протегна и бавно се изправи.
Гуенивар тръгна право към Кати-бри и Дризт кимна в отговор на неизреченото и желание. Първо нерешително, но после по-смело момичето помилва лъскавата козина на пантерата, усещайки силата и съвършенството на животното. Гуенивар прие ласката, без да се оплаква, дори побутна леко Кати-бри, когато тя спря за момент, подканвайки я да продължи.
— Сама ли си тук? — попита Дризт.
Кати-бри кимна.
— Татко каза да държа под око пещерите. — Тя се разсмя. — Мога да ги виждам достатъчно добре, според мен!
Дризт погледна назад към долината, към отдалечената на няколко километра от каменна стена.
— Баща ти няма да е доволен. Тази земя не е толкова безопасна. В планината съм само от два месеца и вече два пъти съм се сражавал с космати бели зверове, които не познавам.
— Снежни човеци — отвърна Кати-бри. — Трябва да си бил от северната страна. Снежните човеци не приближават планината.
— Сигурна ли си? — попита саркастично Дризт.
— Никога не съм виждала нито един — отговори тя, — но не се страхувам от тях. Дойдох да намеря теб и те намерих.
— Намери ме — каза Дризт, — а сега какво?
Кати-бри сви рамене и продължи да милва Гуенивар.
— Ела — предложи й Дризт. — Нека да намерим по-удобно място за разговори. Блясъкът на снега пари очите ми.
— Защото си свикнал с тъмните тунели ли? — попита с надежда Кати-бри, нетърпелива да чуе истории за земите отвъд границите на Десетте града, единственото място, което познаваше.
Дризт и момичето прекараха един прекрасен ден заедно. Елфът разказа на Кати-бри за Мензоберанзан, а тя отговори на въпросите му за Долината на мразовития вятър и за своя живот с джуджетата. Дризт бе особено заинтересуван от Бруенор и неговия род, защото джуджетата бяха най-близките му и многобройни съседи.
— Думите на Бруенор са твърди като скала, но аз го познавам добре! — увери Кати-бри елфа. — Той е истински добър, както и останалите от рода му.
Дризт беше доволен да чуе това, както бе доволен и, че установи тази връзка — заради ползата от такъв приятел и дори повече, защото наистина се наслаждаваше на очарователната и смела девойка.