Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Сам Червената лисица бе получил тежка рана от камата на Бобъра и не можеше повече да се заеме с преследването на дакотските бойци. Роуч беше твърде много страхлив, за да изведе своите хора в непрогледната нощна прерия. Той повика неколцина мъже, сред които и двамата прерийни ездачи, които бяха получили заповед от Червената лисица да убият Токай-ихто, за да обсъди с тях положението.
— Значи тая свиня е мъртва? — Гласът му прозвуча прегракнало.
— Ако не ни вярвате, капитане, слезте долу и го погледнете. Плува целият в кръв, черепът му, колкото и твърд да е, не може да устои на моята палка.
— А тук има нещо друго — рече вторият и вдигна високо във въздуха желязната пила на Адамс. — Кой е дал това на червения бандит? Веригата му беше изпилена.
— Проклето предателство! Кой…?!
Адамс, който участвуваше в разговора, ала беше останал съвсем назад, сега се измъкна тихо през вратата. Навън в неосветения двор той се натъкна на силно възбудения Томъс.
— Адамс, успя ли най-после да се измъкнеш от този капан за плъхове! Токай-ихто, изглежда, е мъртъв, а твоята пила те са я…
— Знам.
— Побързай да изчезнеш оттук, преди да са те обесили. Тобиас е горе на кулата, край вратата сега е на пост Тео.
— Къде е девойката Кейт? Искам да се сбогувам с нея.
— Престани да говориш глупости, аз ще я поздравя от теб. А сега върви, хайде!
Томъс сграби Адамс здраво за ръкава, за да го издърпа със себе си. Ала Адамс се откъсна и забърза въпреки предупреждението към стаята, където знаеше, че се намира? безпомощният майор и дъщеря му.
От някогашната работна стая на коменданта изтичаха навън неколцина мъже.
— Къде е Адамс… този шпионин…?!
Томъс издаде глава напред, сякаш беше изненадан и любопитен.
— Адамс ли? Че какво ви е сторил той? Откъде изведнъж тая враждебност към него?
— Я стига си дрънкал… ще го обесим… преди малко излезе тук през вратата… ти трябва да си го видял?!
— Ами видях го, видях го. Тръгна да нагледа навън конете и тъй като му се стори, че много ще се забави да мине през портата, се прехвърли през палисадата. Не е сигурно дали тия дакота не са сторили нещо на кончетата ни…
— Аха! През палисадата! По дяволите! Но ние все пак ще го пипнем!
И все пак мъжете не се втурнаха към портата, както можеше да се очаква от възклицанието им, а обратно, в работния кабинет на коменданта, за да докладват онова, което току-що бяха чули. Да излязат вън от форта в нощния мрак явно не им се искаше и на тях, защото отвън може би все още дебнеха изтеглящи се дакота, а те знаеха, че дакотските бойци са добри стрелци.
През това време Адамс бе стигнал незабелязан от никого до стаичката на болния. С влизането си той изгаси горящата там свещ. Майор Смит дишаше шумно, полузаспал, полу в безсъзнание. Кейт седеше на края на леглото му; когато понечи да се изправи, Адамс я побутна да остане на мястото си.
— Не се безпокойте — каза той тихо, бавно. — Ние изгубихме. По-добре щеше да бъде нищо да не бяхме предприемали, тогава пленникът щеше да бъде още жив и аз можех да остана тук. Сега трябва да се махам. Те ме търсят.
— Аз ги чух да викат. Искат да ви окачат на бесилото.
— Никого няма да обесят, нали успяха да ликвидират него! Останете си със здраве, госпожице Кейт.
— Къде отивате? Къде можете да се скриете?
— Америка е голяма. Жалко е само, дето все трябва да се местя от място на място. Нямам си късмет и това е.
— Но имате добро и храбро сърце, Адамс.
— Ще отнеса със себе си тези ваши думи.
— Не ме забравяйте съвсем.
— Вие също нямате късмет, но все пак сте по-добре от мен, Кейт. Да можех да ви взема със себе си…
— Баща ми се нуждае още от мен.
— Но нали мога да ви се обадя някога?
— Направете го, Адамс. Ще се радвам.
— И ако не мога да поговоря още веднъж с Томъс и Тео, кажете им и те двамата да изчезнат оттук колкото може по-бързо. При Роуч за тях няма да има живот занапред. Той знае, че те са ми приятели и че често се застъпваха за пленения дакота.
— Ще ги предупредя и двамата. Няма да ми бъде трудно. Адамс се ослуша.
— Пътят изглежда чист. Ще се опитам да се промъкна през портата или може би да се прехвърля през нея, докатоТео е още на пост там, а Тобиас горе на кулата… — И той излезе.
Кейт остана седнала върху леглото на баща си, вслушваше се в дишането му и сложи ръцете си една в друга. Много неща трябваше да премисли сама.