Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Много.
— Твоите тайни ще са защитени при мен. Соно-джой!
Хирага се усмихна мрачно при спомена колко разпалено му бе пригласял шоя; въобще му нямаше вяра. „Чудя се какво би сторил, ако знаеше за плана ни да подпалим цялата Йокохама. Щеше да се продриска. Но преди дори да се избърше, щеше да изтърчи при Бакуфу и да тресне глава в земята от бързане да ги уведоми и да ме предаде. Бака!“
Тайърър все още ядеше лакомо. Макар да беше още гладен, Хирага едва се докосваше до храната според японския обичай и възпитание в самодисциплина: да се задоволяваш с малко; тъй като гладните времена преобладават над изобилието; да понасяш студ и болка с твърдост, тъй като лошите дни са повече от добрите, студените — повече от топлите, така че най-добре да си подготвен. По-добре по-малко, отколкото повече. Само саке прави изключение. И сношаването. Той се усмихна.
— Саке! Тайра-сан, кампай!
Шишето скоро свърши. Той караше Тайърър да пие, преструваше се, че да вдигат тост един за друг е важен японски обичай. Скоро Тайърър доволен разказваше за войните на гай-джин, за обширната Британска империя, за стоките, които произвеждат, и за количеството им. Заради искреността на Тайърър — вероятната му искреност — и неговото „Кълна се в Бога, истина е!“ — Хирага реши да приеме сведенията, като все пак се страхуваше и предполагаше, че може да са фалшиви. Един час бе проучвал атласа и картите на Тайърър, които истински го бяха поразили.
— Но, моля, как може толкова малка страна като Англия да управлява толкова други?
— По много причини — отвърна Тайърър сърдечно, затоплен и отпуснат, доволен от себе си. За миг забрави да използва простички думи и понятия и продължи простодушно: — Много причини, заради нашето съвършено образование — превъзходно обучение, разбираш ли? — поради недостижимата ни богоизбраност, разумна и милосърдна Кралица, заради нашата уникална и особена форма на управление — нашия Парламент, който ни е дал ненадминати закони и свободи. В същото време сме благословени, ние сме защитен остров — защитава ни морето, флотата ни контролира морските търговски пътища, така че можем да развиваме по-добре занаятите си в мир и спокойствие, да изобретяваме и експериментираме, търгуваме повече, затова имаме повече капитал, Накама-сан, повече пари от всеки друг… и много ловко „разделяме и владеем“ — това е стар римски закон… — Тайърър се засмя и довърши бутилката. — И най-важното, вече ти казах, имаме двойно повече оръдия, кораби и огнестрелно оръжие от съседните две държави — половината от световните кораби са на Британия, с британски екипажи и британски артилеристи…
„Толкова много думи и понятия, които не разбирам — помисли си Хирага, главата му се въртеше. — Римляни? Кои са пък тези?
Ако половината от това, което говори Тайра, не, дори една стотна част, е истина, значи ще ни трябват десетилетия да ги настигнем. Да, но след време ще ги настигнем. И ние сме на остров. По-добри сме от тях, защото това е Земята на Боговете, поколение след поколение ставаме по-яки, по-силни, по-добри бойци, дисциплинирани сме и сме по-смели, а най-вече сигурно ще спечелим, защото не се боим от смъртта!
Ийе, днес вече виждам начин да ги превием, а довчера не си го и представях.“
— Хонто — измърмори японецът.
— Хонто, Накама-сан? Истината? Какво е истина?
— Само си мисля за това, което ми разказа. Толкова много истина. Моля, ти казваш по-рано… Кампай!
— Кампай! Време да посети Йошивара, нали? — Тайърър сподави прозявка на задоволство, отегчен от въпросите, но се чувстваше великолепно.
— Не забравил, Тайра-сан. — Хирага скри усмивката си. Вече бе уредил Фуджико да е заета тази вечер. — Довърши саке, последен въпрос, после вървим: Моля, ти казваш по-рано за машините правят машини? Как възможно?
Тайърър се впусна в поредното ентусиазирано обяснение, като съобщи, че британците са водещи в така наречената промишлена революция:
— Парната машина, железницата, стоманени и железни кораби, предачната машина, сеялките, серийното производство, жътварските машини са все наши изобретения, шестдесетфунтови оръдия, работа под вода, упойки, нови лекарства, навигацията — преди четири години прокарахме първия телеграфен кабел през Атлантическия океан, дълъг повече от хиляда левги — каза той високомерно, решил да не споменава, че кабелът е изгорял след месец и скоро ще бъде подменен с нов. — Изобретихме електрическите генератори, газовото осветление…
Скоро на Хирага му се зави свят от усилие да се съсредоточи и от отчаяното му желание да разбере всичко, макар да не разбираше почти нищо, но и защото не можеше да схване от къде на къде един толкова високопоставен чиновник като Тайра отговаря на всеки въпрос на врага, защото „разбира се, ние сме врагове.