Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Няма нужда да ревнуваш от Ерик. Зо никога няма да бъде с тип, който се държи собственически с нея. Нека този
тип момчета да не те тревожат. „
- Ако си я върна жива и цяла, няма да допусна никои
мъж да ме тревожи повече - каза Старк.
- Когато - заяви Хийт тържествено. Старк го погледна въпросително. - Когато си я върнеш жива и цяла. Не „ако“. Няма да я изоставя, ако не си сигурен в това, което пра- Да така е, прав си. Когато си я върна. Сигурен съм, че
постъпвам правилно. И двамата постъпваме правилно. За съжаление при всички случаи Зоуи ще бъде наранена.
- Да, така е - отвърна Хийт и погледна към нея. - Но нищо не е толкова лошо, колкото това, което й се случва в момента.
Хийт се приведе напред и се удари последователно по двете рамена, както правеше, преди да излезе на терена по време на мач. После си пое дълбоко въздух и вдигна глава,
за да погледна Старк за последно.
- Направи всичко възможно тя да е убедена, че не искам да плаче и да страда за мен. Напомни й, че е много непривлекателна, когато плаче и подсмърча.
- Непременно.
- А като стана дума за това, най-добре си вземи носни кърпички. Не преувеличавам. Зоуи наистина много под-смърча, като се разплаче.
- Добре, ще се погрижа.
Хийт протегна ръката си към Старк:
- Грижи се за нея.
Старк стисна здраво предмишницата му в типичния вам-пирски поздрав:
- Като воин на воин ти давам дума.
- Добре, понеже ще ти държа сметка за това обещание, когато се видим следващия път.
Хийт пусна ръката на Старк, пое си отново дъх и пристъпи напред. Опита се да не мисли за това, което ще последва.
Загледа се в Зоуи и в сянката, която беше останала от нея. Замисли се за момичето, което обичаше от дете. Пред очите му се сменяха картини, виждаше неравната подстрижка, която сама си беше направила в четвърти клас. Усмихна се при спомена за детските им години в началното училище, когато коленете й бяха вечно ожулени. А после едно лято той замина със семейството си на почивка, остави я непохватна кльощавелка, а като се върна, видя, че се е превърнала в млада богиня. Неговата млада богиня.
- Хей, Зо - каза той и пристъпи към нея.
- Хийт! Тъкмо се чудех къде си. Аз... реших да спра тук, за да можеш да ме настигнеш. Липсваше ми.
- Много си бърза, Зо. Бързах колкото можах, но чак сега те настигам.
Той я хвана за ръка и забеляза, че кожата й е плашещо хладна.
Как се чувстваш, мила?
- Не знам. Някак ми е странно. Замаяна съм. Знаеш ли какво ми е, Хийт?
- Да, мила, знам. - Той спря, но задържа ръката й, така че да я принуди и тя да спре. - Душата ти се е пръснала. Ние сме в Отвъдното, Зо, спомняш ли си?
Огромните й тъмни очи го погледнаха и за миг тя изглеждаше като преди.
- Да, сега си спомням и мога да ти кажа, че е ужасно като
кравешко ако! ^
Очите му се замъглиха от сълзи, но той примига и се
усмихна.
- Толкова си права! Но знам как да оправим нещата.
- Наистина ли? Това е чудесно, но може ли да ги оправиш, докато аз... се разхождам, понеже просто не мога да стоя на едно място.
Вместо да я пусне, Хийт сложи ръце на раменете й и я притисна към себе си, като я застави да го погледне в очите.
- Трябва да събереш всички части от душата си и после да се върнеш в тялото си. В реалния свят. Трябва да го направиш за приятелите си. За Старк, за баба ти. Зо, дори заради мен трябва да го направиш.
Тялото й трепереше, но той забеляза как тя прави усилие да се задържи на едно място.
_ Не и без теб, Хийт. Не искам да се връщам в реалния
свят без теб.
- Знам, мила - каза той нежно. - Но понякога се налага да правим неща, които не искаме. Както аз сега. Не искам да те изоставям, но е време да тръгвам.
Очите й станаха огромни и тя хвана ръцете му със своите.
- Не можеш да ме оставиш, Хийт! Ако си тръгнеш, аз ще умра.
Не, мила. Ще се случи точно обратното. Ще събереш душата си и ще живееш.
- Не, не, не! Не можеш да ме изоставиш. - Зоуи се разплака. - Не мога да съм тук без теб.
- Точно това се опитвам да ти кажа и аз, Зо. Ако не съм тук, ти ще се върнеш там, където ти е мястото, и ще сложиш край на това жалко, призрачно съществуване, което водиш в момента.
- Добре... не. Не. Ще събера душата си. Само остани тук. Остани с мен. Всичко ще е наред, ще видиш. Обещавам, Хийт.
Той знаеше, че тя ще му каже нещо такова, затова беше готов е отговора си, но това не попречи на сърцето му да се разбие.
- Не става дума за мен и теб, Зо. Става дума за това, което трябва да направя. Време ми е да напусна този свят.