Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— О, мамка му! — каза единият. — Проклетият принтер се е повредил.
— Сигурен ли си, че е включен? — запита другият.
— Разбира се — работеше преди една минута. Варгас ще се ядоса истински. Искаше тази работа да е свършена до сутринта, а тя е доста.
— Нека погледна.
Кат дочу леко скърцане и се досети, че вдигат капака на принтера.
— Господи! Нищо не разбирам от това.
— Мислиш ли, че има някакъв бутон за рестартиране? Какво е това тук?
За Кат беше ясно, че и двамата гледат в принтера. Предположи, че гърбовете им са обърнати към вратата. Опипа пистолета, за да се убеди, че е на мястото си, отвори вратата, затвори я внимателно и отиде на пръсти в канцеларията на Варгас. Застана за миг, за да успокои дишането си и влезе обратно в стаята.
— Извинете — каза той.
Двамата се обърнаха.
— Чудя се дали мога да намеря един поялник. Имам счупена платка на транзистора си и мисля, че мога да я поправя.
— Съжалявам — каза радиооператорът, — нямам поялник тук. Ще трябва да разговаряте с хората от поддържането по, този въпрос, но сега ги няма, ще бъдат тук утре сутринта.
— Е, добре. Благодаря ви — каза Кат и се обърна да си тръгне. — Имате ли някакъв проблем?
— Да. Принтерът се развали.
— Това е „Кат 1“, нали? Аз ги продавах едно време. Искате ли да го погледна?
— Ще ви бъда много задължен — каза мъжът.
Кат отиде до принтера и отмести капака.
— Имате ли малка отвертка?
— Един момент — отговори радиооператорът. Отиде и започна да рови в едно чекмедже. Вдигна една отвертка и запита: — Тази става ли?
— Идеална е. Трябва ми само една минутка. — Чудеше се как да се отърве от тях за няколко минути.
— Слушай, Том — каза радиооператорът на другия мъж. — Искаш ли да изкараш една двойна смяна? Ще дежуриш от дванадесет до осем тази нощ, а аз — утре вечер. Така и двамата ще спим повече.
— Мислиш ли, че Варгас би имал нещо против?
— Какво ти пука? Стаята ще бъде затворена, пък и той не идва тук посред нощ. Никога не е стъпвал в тази канцелария преди девет и ти знаеш това.
— Добре. Ще те сменя в полунощ. Довиждане.
Кат бръкна с малката отвертка и нагласи прекъсвачите. Затвори капака и каза:
— Нека опитаме.
Изключи принтера и го включи отново. Той заработи с мъркане и печатащата му глава започна да се движи бързо напред-назад по хартията.
— Хей, това е фантастично — каза радиооператорът. — Щях да си изпатя, ако не бях свършил работата тази вечер.
— Няма проблеми. Трябваше само малка настройка. Рядко се случва и навярно никога вече няма да се повтори.
— Слушайте — каза мъжът, — утре в осем сутринта отново съм дежурен. Ще ви взема поялник, ако искате.
— Благодаря. Ще ви бъда задължен. Ще намина да го взема след закуска.
Кат излезе от комуникационната стая с повече информация, отколкото очакваше, премина през фоайето и се върна в трапезарията. Тъкмо сервираха десерта.
— Ти наред ли си? — запита Мег.
— Да. И дори си мисля, че мога да опитам да викна тези войски.
— Как?
— Ще ти обясня по-късно. Точно сега трябва да говоря с Дел.
Някои хора вече напускаха масата и Дел беше между тях.
— Да тръгваме — каза Кат и стана. Последван от Мег, излезе от стаята и успя да се добере до Дел.
— Добре — каза му той. — Ще ти помогна да измъкнеш парите.
— Мога да се оправя и сам — отговори Дел.
— Слушай ме, по дяволите! — прошепна дрезгаво Кат. — Там има само един дежурен и утре сутринта той ще бъде доста сънен. Ще трябва да вляза там в пет сутринта, за да използвам радиоапаратурата, и ще се наложи да обезвредя оператора. Можеш ли да дойдеш по това време?
— Да.
— Добре. Чакай ме в тоалетната във фоайето срещу канцеларията на Варгас в пет сутринта и, за бога, бъди внимателен. Ще има охрана по това време.
Добре.
— Имаш ли пистолет?
— Да.
— Донеси го. Прави сметка да тръгнеш от стаята с радиоапаратурата направо към просеката, където е хеликоптерът.
Дел кимна мълчаливо и се отдалечи в тълпата.
36.
Кат не можеше да заспи. До него Мег дишаше дълбоко, а той гледаше тавана и се отдаде на спомени, които беше отблъсквал с месеци. Припомни си Кейти от времето, когато се прибираше у дома след дванадесет-четиринадесет часов работен ден — тичаше вкъщи, приготвяше вечерята и слушаше ентусиазираните му разкази за работата. Спомни си за Джинкс, която като малко бебе приличаше на кукла, и за злопаметния шестгодишен Дел. Той все още не можеше да разбере този контраст в двете си деца. Джинкс беше такава радост, а Дел такова изпитание. И въпреки всичко той искаше и двамата да бъдат с него и си помисли, че само ако ги измъкне оттук, може би ще има нов шанс за сдобряване с Дел. Естествено, от престоя си тук разбра с какви хора работи Дел.