Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Кат се обърна.
— Какво има?
— Намерихме и това. — Варгас постави транзистора на масата.
— А, добре. Благодаря ви — усмихна се Кат.
Взе транзистора и излезе от канцеларията, като усещаше на гърба си очите на Варгас. Надяваше се, че не е накарал някой от специалистите си по комуникация да го провери.
На връщане се постара да не гледа в транзистора, но веднага щом влезе в стаята го проучи внимателно. В кутията имаше голяма вдлъбнатина. Завъртя копчето, но радиото не заработи. Трябваше да се чуват атмосферни смущения.
— Работи ли? — запита Мег.
— Не. Случайно да имаш малка отвертка?
— Не.
Кат помисли малко.
— Ами несесер за нокти?
— Разбира се.
Мег отиде в спалнята и се върна с една малка кожена чантичка.
Кат измъкна една от малките пилички и започна да развива болтчетата на транзистора. Той беше натъпкан с електронни части, повечето от които му бяха познати.
— Можеш ли да го поправиш? Ти си инженер, нали?
— Мога, но преди да го поправя, трябва да разбера какво му е. Дотук всичко изглежда нормално.
Взе пинцета и с известна трудност извади една платка, за да види какво има под нея, и изруга:
— Мамка му!
— Какво има?
Той бръкна с пинцетата в транзистора и със затруднение извади някакви парченца.
— Какво е това?
— Остатък от печатна платка. Това, което е направило вдлъбнатината в корпуса, е счупило и платката. Изглежда, не е стандартна, а правена по поръчка.
— Можеш ли да я поправиш?
Кат поклати глава отрицателно.
— Ако бях в работилницата си и, най-важното, ако имах схемата на тази платка, може би щях да мога. Но тук, без уреди, е сигурно, че не мога да я поправя.
— Е — въздъхна Мег, — поне не сме по-зле, отколкото бяхме сутринта.
— Може би — каза той. — Но, от друга страна…
— Какво?
— Как е повредено? Изглежда, сякаш някой е стъпил върху него. Защо?
— Вероятно е било случайно.
— Надявам се. Дано никой не е погледнал какво има вътре. Всеки, който разбира от радиотехника, би разбрал, че това не е обикновен транзистор „Сони“.
— О, стига. Ако Принс знаеше нещо, щеше да ни е арестувал досега.
— Може би. Но дори и да знае нещо, гой вижда, че не можем да му навредим. Може би си играе с нас като котка с мишка.
35.
Седяха на дългата маса за вечеря. Кат и Мег се отказаха от виното. Не хапнаха много и от ястията. Джинкс се намираше в далечния край на масата, твърде далеч от Кат, за да може да добие някаква представа за душевното й състояние.
— Страх ме е — каза Мег.
Кат се засмя.
— Кой не го е страх?
— Никога не съм била на такова място. Обикновено съм се възползвала от обстоятелството, че съм журналист, но се съмнявам, че ще ми бъде от полза да размахвам картата си тук.
— Мисля, че си права — каза Кат и хвърли салфетката си на масата. — Извини ме. Ще се върна след малко.
Стана и запита един сервитьор къде се намира тоалетната. Знаеше много добре, че е във фоайето срещу канцеларията на Варгас. Нямаше предвид нищо определено. Просто искаше да прекара няколко минути в комуникационната стая и търсеше начин да го осъществи.
Като мина покрай канцеларията на Варгас, дочу тихото бръмчене на принтера в стаята с радиоапаратурата. Влезе в тоалетната, а на излизане се размина с униформен мъж, който се насочи към една от кабините. „Може би — помисли си Кат, — може би.“ Прекоси бързо фоайето, мина през канцеларията на Варгас и отиде в комуникационната стая. Не знаеше какво би казал, ако завареше някого там. Нямаше никой. Явно дежурният се намираше отсреща в тоалетната. Кат отиде до принтера, изключи го и повдигна капака му. С химикалката си премести някакви превключватели, затвори капака и включи принтера отново. Не работеше. Тръгна към вратата на канцеларията, но го сепна добре познат звук от отсрещната страна на фоайето — водата в тоалетната. Шумът спря и вратата на мъжката тоалетна се затвори. Дежурният радиооператор се връщаше. Намираше се в капан. Дочу стъпки и гласовете на двама души. Имаше на разположение само един миг.
Кат се отправи към единственото известно му убежище. Рафтът направо срещу вратата се отваряше, както му беше казал Дел. Започна да търси дръжка на врата зад книгите. Долови ясни стъпки по мраморния под, но в същия миг я намери. Рафтът се завъртя безшумно навън и Кат влезе в гардероба, като го затвори след себе си. Чу гласовете на двама мъже, които влязоха в стаята.