Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Вече ти предложих помощ — настоя Кат. — Като начало да се измъкнеш жив оттук. Освен това да възстановя загубите ти и тези на партньорите ти. Какво още искаш от мен?
— Да ми помогнеш да се добера до парите.
— Не! — отговори бързо Кат. — Ето как ще се развият нещата. По някое време между седем и осем часа утре сутринта ще принудя Принс да дойде с мен до просеката и ще накарам пилота на хеликоптера да ни измъкне. Това е. Ако желаеш, ела там по-рано, но гледай да не те видят. Крий се в храстите, докато дойдем.
Кат се измъкна от басейна, грабна си хавлията и си тръгна. Докато стигне до вилата беше отново изпотен и се наслади на прохладата от климатичната инсталация.
Мег се показа от спалнята.
— Намери ли Дел?
— Да. Иска да открадне част от парите, които видяхме онази вечер.
— Господи! Да не е откачил?
— Навярно. Разказах му за намеренията си. Ще го вземем с нас, ако дойде. Повече от това не мога да направя.
— Съвсем прав си. Радвам се, че си достатъчно прозорлив, за да схванеш това.
— Има още нещо — каза той и млъкна.
— Какво?
— Не съм сигурен какво точно, но Джинкс ми намигна, когато бях в апартамента на Принс.
— Намигна ти? Какво означава това?
— Намигахме си по този начин, когато беше малко момиченце. Някаква наша шега. Правехме го, когато никой не ни гледаше.
— Смяташ ли, че тя се съвзема?
— Може би, но това ме тревожи.
— Защо те тревожи? Няма ли да е много по-лесно да я измъкнеш оттук, ако знае коя е и какво правим ние тук?
— Надявам се, но не съм съвсем сигурен. Не зная в каква психическа форма ще бъде в цялата тази бъркотия. Самата ти каза, че в това си състояние тя може и да откаже да дойде с нас.
Мег се приближи до него, застана зад гърба му и започна да масажира раменете му.
— Не се притеснявай толкова. Решил си какво точно да правиш и има реални шансове то да стане. Опитай се да се успокоиш.
Кат въздъхна.
— Има толкова много неща, които могат да се объркат; толкова много нерешени неща, над които нямам контрол.
Телефонът звънна и ги накара да подскочат. Кат вдигна слушалката.
— Мистър Елис, обажда се Варгас. Бихте ли дошли в канцеларията ми? Намерихме крадеца.
Кат затвори телефона.
— Варгас. Казва, че са намерили крадеца.
— Може би ще си получиш транзистора.
— Господи! Надявам се на това.
Облече някакви дрехи и отиде бързо в голямата къща. В канцеларията на Варгас нямаше никой. Кат влезе в комуникационната стая. Вътре беше дежурният.
— Виждали ли сте Варгас?
— Беше тук преди минута — отговори мъжът. — Сигурно е до кенефа.
Кат огледа радиооборудването. Упътването за принтера със снимката му все още се намираше на рафта, където го беше поставил. Изведнъж видя нещо, което не беше забелязал дотогава — едно малко радио „Кинг“. Същата марка като радиото в неговия самолет. Кат посочи към него.
— Разговаряте ли със самолети?
— Само с хеликоптера, който ви докара, и можем да го достигаме само на няколко мили. Антената ни не е нависоко, а той лети ниско.
— А с кого разговаряте по високочестотното радио?
— С когото си пожелаем — отговори мъжът, — Обаждаме се на някой от операторите на системи за морска комуникация, в зависимост от времето на деня, атмосферните смущения и така нататък. Даваме му номер на банкова сметка и той ни позволява да се свържем с когото си пожелаем по целия свят. — Той вдигна поглед към Кат и каза: — Трябва да имате разрешение от Анакондата или от мистър Варгас.
— О, не искам да се обаждам. Просто се питах как работи тази система.
— Мистър Елис?
Кат подскочи. Зад него се намираше Варгас.
— Имам нещо за вас — каза му Варгас и се върна в канцеларията си.
Кат го последва.
— Хванали сте крадеца?
— Да. Един работник от кухнята на дискотеката. Той е извършил и убийството. Разчистихме си сметките с него.
Кат не се опитваше да разбере какво означава това.
— Намерихте ли пистолета ми?
Варгас отвори едно чекмедже и постави магнума на бюрото.
— Намерихме го, но ще го задържа до края на конференцията. Ще ви го върнем, преди да се разделим.
— Добре — отговори Кат и се отправи към вратата, надявайки се, че ще стане въпрос и за транзистора.
— О! — каза Варгас.