Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
33
„Юро Еър“ 1010, в полет
Вторник, 17:50 ч
Когато телефонната връзка с Джей Райнхарт прекъсна, Крейг Дейтън извърна глава към Аластър и се вгледа в лицето му.
— Какво? — попита Аластър.
— Готов ли си да поемеш риска да се разбием?
— Моля?
Крейг въздъхна дълбоко.
— За Бог и родината, Аластър.
— Дявол да го вземе, май изобщо не ми се полага да знам какви ще ги забъркаш, а?
— Бъди готов да изключиш транспондера.
— Отговори ми, Крейг. Искам да знам.
Крейг набързо обясни плана си: да се спуснат към земята, да останат под обсега на радарите и да се насочат над Ламанша към Северно море, а оттам към някое летище в Шотландия.
— Вероятно Инвърнес — добави той.
— О, добрата стара маневра „мелница“ — каза Аластър. — Отлично. С теб съм, но при едно условие.
— Какво?
— Отменяме разрешението за кацане по прибори, тъй че ако направят някакви изводи за съдбата ни, това да си е тяхна работа. Иначе пилотските ни права окончателно отиват в кошчето.
— Дадено.
Крейг уведоми всички в салона да затегнат коланите и да се подготвят за необичайни маневри, после изключи автопилота и рязко вкара боинга в ляв низходящ вираж. В същото време Аластър включи предавателя.
— Лондон, тук „Юро Еър“ десет десет, моля ви отменете разрешението за кацане по прибори и часа за приземяване на Хийтроу. Преминаваме на ръчно управление и намаляваме височината, за да се справим с възникнали проблеми.
В гласа на диспечера прозвуча изненада.
— „Юро Еър“ десет десет… разбрано, отменям кацането по прибори. Можем ли с нещо да ви помогнем, сър?
Висотомерът сочеше, че са на четири хиляди метра височина над Ламанша, а според сателитните координатни прибори самолетът се намираше само на петнайсет километра от брега сред гъстеещия здрач.
Крейг натисна бутона на радиопредавателя върху щурвала и изрече с напрегнат, задавен глас:
— Лондон… тук „Юро Еър“… десет десет… ние сме… трябва да…
Той отпусна бутона и зачака неизбежния отговор, като поддържаше левия вираж и в същото време увеличи скоростта на спускане до хиляда и двеста метра в минута.
— Моля, повторете, „Юро Еър“ десет десет.
Вече се бяха отклонили на деветдесет градуса от първоначалния курс. Крейг намали мощността на двигателите.
— Не му отговаряй, Аластър! И ми съобщавай височината на всеки триста метра.
— Разбрано. Височина три хиляди, спускане с хиляда и петстотин в минута — докладва Аластър със спокоен и ясен глас, но присвитите очи издаваха тревогата му.
Крейг се озърна към него с усмивка, после пак погледна пребледнелия Джон Харис.
— Дръжте се.
— Две и седемстотин, слизане с хиляда и осемстотин в минута. Недей да увеличаваш скоростта на спускане! — предупреди го Аластър.
— Няма — отговори Крейг, наблюдавайки внимателно приборите.
Самолетът бе завършил първата пълна обиколка и продължаваше да се върти.
— „Юро Еър“ десет десет, тук Лондон, внимавайте за посоката и височината, сър! Повреда ли имате?
— Две хиляди и четиристотин метра, Крейг.
— Има ли в Ламанша нефтени платформи или други подобни структури, Аластър?
— Не ми се вярва, но не бих рискувал да кажа, че ще сме в безопасност под хиляда и петстотин метра.
— Не е достатъчно.
— Две хиляди и сто, слизаме с хиляда и осемстотин в минута.
— Разбрано.
— „Юро Еър“ десет десет, тук Лондон. Авария ли имате, сър?
— Не пипай бутона, Аластър. Знам, че се изкушаваш.
Аластър кимна и преглътна с усилие.
— Хиляда и осемстотин, Крейг. Много ясно, че се изкушавам. Горкият човечец седи на тръни.
— Височина?
— Току-що минахме хиляда и шестстотин.
— Бъди готов по моя команда да изключиш транспондера и всички външни светлини.
— Хей, момчета… недейте да прекалявате — едва избъбри Харис с широко разтворени очи.