Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Добре.
— И… нуждаем се спешно от още една група сътрудници с телефони. Трябва да се свържем с всички летища във Великобритания, като разширяваме кръга постепенно, в съответствие с времето, от което летят.
— Искаш ли Жан-Пол и Джина да имат готовност със самолета?
Стюарт решително кимна.
— Да. Не се знае накъде може да излетим.
Той се усмихна на Рену.
— Не бой се, Анри, ще открием Харис и ще спечелим играта. Просто ни изненадаха с неочакван царски гамбит. Точно когато си мисля, че го държа в шах, той се изплъзва от моята царица. — Камбъл се разсмя оглушително. — Добра аналогия, нищо че звучи като самохвалство.
Анри бе спрял на вратата с леко разтревожено изражение.
— Не те разбирам.
— Шахматна аналогия, Анри. Нямаш представа колко полезни могат да бъдат в правото тези сравнения.
В коридора се появи стройна млада жена с буйна черна коса и плътно прилепнала черна рокля. Когато видя Камбъл, тя се усмихна и изтича към сепарето.
— Сър Уилям, търсят ви спешно по телефона на оперативния отдел. Това е в края на коридора.
— Колко мило, че дойде да ме потърсиш, скъпа. Благодаря ти — каза Стюарт с най-любезната си усмивка.
Младата жена леко се изчерви под проницателния му поглед и понечи да излезе от сепарето.
— Името ти беше Дирдри, нали? — попита Камбъл.
Тя се озърна с усмивка.
— Да. Благодаря, че ме помните.
— Как бих могъл да забравя красивото име на една тъй красива дама? — подхвърли Стюарт и докато отиваше към бюрото, проследи с възхитен поглед как младата жена изчезва зад ъгъла с изкусително плавна походка.
— Стюарт Камбъл на телефона — изрече в слушалката той и веднага разпозна гласа отсреща. — Господин министър-председател! Благодаря, че ми се обадихте. Трябва спешно да поговорим.
34
„Юро Еър“ 1010 в полет
Вторник, 18:05 ч
Аластър бе сериозно изплашен от усилието, с което едва удържаха боинга над водата.
— Божичко, Крейг!
— Трийсет метра! Изравнихме. Спокойно, Аластър! Обучен съм за подобен полет.
— Да, само че с изтребител, а не с боинг! Мислех си, че ще загинем.
— Височина?
— Трийсет метра.
— Курс?
— Курс… нула шест нула градуса.
— Добре… погледни сателитните координати и ми дай курс по средата на канала, без да се доближаваме до бреговете, а после на север към Северно море. Ще заобиколим Шотландия и от морето ще се насочим към Инвърнес. Дръж под око радарния висотомер. Не бива да слизаме нито сантиметър под трийсетте метра, а ако няма мъгла, наблюдавай и да не се появи някой кораб с висока мачта.
— Да бе! Всичко мога! Имаш ли представа какво си замислил? Това са стотици километри полет под височината на радарите!
— Какво? Май те стреснах, приятел?
Вторият пилот въздъхна и поклати глава с убийствено сериозно лице.
— Ти наистина си бил смахнат, Дейтън!
— Може би, но междувременно трябва да се свържем с Райнхарт по телефона — каза Крейг Дейтън и за момент вдигна дясната си ръка от дроселите, за да избърше потта от очите си. Задачата да поддържа боинга точно на трийсет метра над водата — по-малко от размаха на крилете — вече бе станала мъчително тежка и той почваше сериозно да се пита дали да не се издигне малко по-високо въпреки риска да бъдат засечени от радарите на въздушния контрол.
— Това е много опасно, Крейг — напомни му Аластър.
— Като минем още двайсетина километра, може малко да се издигнем.
— Знаеш, че има кораби с по-високи надстройки.
— Но видимостта е добра, Аластър. Нали забелязахме онзи кораб.
— Още сме на трийсет метра — каза Аластър. Ръцете му лежаха върху втория щурвал и следваха всяко движение на Крейг.
— Мислиш ли, че ги заблудихме? — попита Крейг.
— Вероятно. Поне засега. Докато открият, че няма отломки. Знаеш ли, че всичко това навярно ще стигне до близките ни и резултатът ще бъде катастрофален?
— Знам. Предлагам да се обадиш у дома веднага щом кацнем.
— Обзалагам се, че дори на трийсет метра ни засича поне един военен радар.
— Щом въздушният контрол не ни хваща и не летим към Англия… — каза Крейг.
— … всичко ще бъде наред — довърши Аластър. — Направих сметка на горивото. При сегашната консумация ще ни стигне до Инвърнес. Дори ще остане за още един час полет.