Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Насрещен вятър
Насрещен вятър - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Насрещен вятър

Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:

Бившият американски президент Джон Харис, пътуващ с граждански полет от Истанбул за Рим през Атина, дори не подозира, че на летището в гръцката столица го очаква заповед за арест. Перуанското правителство го обвинява в престъпления срещу народа си и настоява за екстрадирането му, позовавайки се на случая с генерал Пиночет.
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 163
Перейти на страницу:

— Тук „Юро Еър“ десет десет — изрече отсреща глас с английски акцент.

— Обажда се Джей Райнхарт. Докъде стигнахте?

— В момента сме над Ламанша, мистър Райнхарт. Говори вторият пилот. Започваме снижаване.

— Значи сте над морето?

— Преди малко прекосихме френската брегова линия.

— Трябва да разговарям с президента, а след това с командира.

— Президентът Харис все още седи при нас в кабината. Изчакайте.

— Казвай, Джей — обади се след малко Харис.

— Имам само броени секунди за обяснение, Джон, но не можеш да кацнеш в Англия.

— Какво? Мислех си…

— Всичко се промени, сър. Повярвай ми. Сведенията идват направо от премиерския кабинет. Смятат, че са сключили с Мирафлорес споразумение в стил Чембърлейн. Той обещава да се отнася почтено към вас, а те са решили твърдо да ускорят процеса на екстрадиране.

— Но, Джей, съдът няма да им позволи.

— Не мога да поема такъв риск, Джон! Изучавал съм правните процедури и в тях има дупки, през които перуанците могат да те измъкнат.

Отсреща настана тишина. Джей запуши ухото си с длан и с всичка сила притисна телефона към другото.

— Чуваш ли ме, Джон?

— Да… Мъча се да осмисля положението. Какво друго можем да сторим?

— Аз… имам идея, но най-напред трябва да те измъкнем от Англия.

От кабината на боинга долетя горчив смях.

— Джей, не можем просто да увиснем тук.

— Знам! Слушай, Джон, дай ми съгласието си и остави да говоря с капитана.

Стори му се, че чу как Джон Харис въздъхна.

— В някои отношения — каза президентът — се чувствам толкова изморен, че просто бих искал всичко да свърши веднъж завинаги.

— Джон! Сър! Не можем да поемем риска наистина да те пратят в Лима. Знам какво ще се случи там. Докато летях за Лондон, проучих нещата около Мирафлорес. Той иска да те обеси, Джон. А британците са просто смешни, че му се доверяват. И… и…

— И след като Камбъл спомена за Бари Ренълдс, изведнъж вече не си съвсем сигурен дали можеш да спечелиш, нали, Джей?

Думите прозвучаха като плесница, но Джон Харис бе налучкал с един безпогрешен удар ядрото на неговите тревоги и сега нямаше време за увъртане. Джей неволно кимна, преди да отговори.

— Да.

Отсреща отново настана мълчание. Цяла вечност мълчание сред оглушителния шум на магистралата, докато часовникът в главата на Джей неумолимо тиктакаше, а в колата го чакаше самият държавен секретар на Съединените щати. Съчетано с умората, глада и замайването, всичко това превръщаше положението му в кошмарна сцена, измислена сякаш от самия Данте.

Най-сетне Харис заговори.

— Предавам телефона на командира, Джей. Съгласен съм. Постъпи както сметнеш за най-добре.

След кратка пауза се раздаде енергичният глас на Крейг Дейтън.

— Да, мистър Райнхарт?

— Капитане, ето какво е положението в най-общи линии. Ако се приземите тук, президентът не само ще бъде арестуван още щом слезе, но има и много голяма вероятност да го изпратят в Лима след броени дни или най-късно след няколко седмици. Грешка беше, че се доверих на британците. Изобщо не съм бил наясно.

— Какво да направим в такъв случай, мистър Райнхарт? — попита спокойно Дейтън.

— Променете посоката. Не бива да кацате в Лондон.

— Осъзнавате ли колко трудно беше да получим спешно разрешение за полет до Хийтроу?

— Съжалявам, това е положението — отговори Джей.

— А ще бъде ли нахално от моя страна, ако попитам къде точно искате да отидем? — каза Дейтън и веднага побърза да добави: — Не че искам да се правя на остроумен, но вече наближаваме британското въздушно пространство и сме под контрол на автоматичната система за кацане.

— Аз… не разбирам много от тия неща, капитане, но не може ли да измените сегашния план на полета и да продължите накъдето си искате?

— Не и без целият свят да разбере къде се намираме. Самолетът е твърде голям, за да изчезне току-така… а и времето ни изтича. Разбирате ли, вероятно мога да пренасоча към всяко летище в Обединеното кралство, Холандия или Дания, но ако си мислите за Исландия или Гренландия, просто няма да ни стигне горивото.

— Не, Европа отпада. Просто целият съдебен кошмар ще започне отново.

— Добре.

Джей чу някакви приглушени гласове в кабината.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)