Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Господи, каква комбинация!
— Така си е.
— Като Уолтър Кронкайт.
— Аз… да, прав сте. Но баба ми по майчина линия е емигрантка от Галуей. Вижте, мистър Гарити, имам още един важен въпрос. За да представят перуанците заповедта, трябва ли президентът непременно да е на ирландска земя?
— Не. Трябва само да кажат на съдията, че го очакват да се появи някой ден, и ще си получат разрешение за арест.
— Можете ли да обмислите това много внимателно, сър? Проучете го колкото се може по-скоро и нека пак да се чуем след няколко часа.
— Добре, само никога вече не ме наричайте „сър“, мистър Райнхарт. Да не си мислите, че съм някакъв скапан английски лорд?
— Добре. Дадено. За хонорара нямайте грижа, а ако намерите юрист, който да познава добре тази област, и го наемете от мое име, ще ви бъда дълбоко признателен.
Гарити се изкиска.
— Нямате представа колко бих искал да го направя. Чудесно ще е поне веднъж и аз да наема някого за разнообразие, но… боя се, че няма да бъде много етично. Мога да ви насоча, дори да помоля някого да има готовност, но за съжаление трябва лично да проведете деловите разговори.
Джей изслуша имената на двама юристи с опит в международното право и избра първия.
— Превъзходен избор — заяви Гарити с такъв тон, сякаш Джей бе избрал добра марка вино.
Той продиктува телефона на юриста и обеща да му се обади с подробности по случая.
— Мистър Гарити, трябва ли веднага да получите авансов хонорар? — попита Джей.
— Винаги оставяме това решение на юридическия посредник.
— Добре. Просто ще трябва да прехвърля известна сума…
— Няма да стане по-рано от четвъртък, защото утре е Денят на свети Патрик. Но няма значение. Посредниците винаги намират начин да изцедят необходимата сума, а междувременно аз съм изцяло на вашите услуги.
Джей изключи телефона и напусна малката чакалня, леко смутен от обсъждането на хонорара. Приближи се към сътрудниците на държавния секретар, които разговаряха напрегнато.
— Извинете, какво става? — попита Джей.
Държавният секретар Байър се обърна, хвана Джей за ръката и го дръпна към ъгъла.
— Самолетът на президента е изчезнал от радара над Ламанша, близо до английския бряг. Пилотът споменал, че опитва да се справи с някакъв проблем и отменил плана на полета.
Джей се обърка напълно.
— Какво?
— От въздушен контрол казват, че преди да загубят контакт, самолетът изпаднал в свредел. Спасителните екипи вече летят натам.
— Значи смятат… че е катастрофирал?
— Не знаят, но казват, че всичко било много странно — отвърна Байър, като гледаше Джей право в очите. — Трябва ли да смятаме другояче?
— Наистина нямам представа. Когато спряхме край магистралата, разговарях по телефона с тях, после връзката прекъсна… и оттогава не мога да се свържа.
За миг целият разговор прелетя през главата му и той сякаш отново чу думите на капитана: „Имам идея, но е малко рискована“. Побиха го тръпки.
— Подозирах, че се обаждате на президента — каза Байър. — Обещахте по-късно да споделите подробности. Мисля, че моментът е подходящ.
Джей се помъчи да преглътне. Устата му беше суха като памук.
— Аз… казах му, че не бива да кацат в Лондон, господин държавен секретар.
Думите увиснаха във въздуха между двамата. Държавният секретар мълчаливо се вгледа в Джей, после кимна.
— Разбирам. Нека се молим нещата да не излязат такива, каквито изглеждат.
— Амин — изрече Джей.
Постепенно той прогони обзелото го съмнение. Можеше наистина да се е случило нещо, но засега нямаше никакви доказателства. Питаше се какъв план е имал предвид Дейтън.
— Какво смятате да правите сега, господин държавен секретар? — попита Джей.
— Ще се върнем в хотела да чакаме вести. Не виждам какво бихме спечелили, ако останем тук. Да ви откарам ли?
Джей си припомни за багажа в „Савой“ и кимна.
— Бих приел с удоволствие, но засега предпочитам да остана. Имам да проведа няколко спешни разговора с Щатите.
По лицето на Байър отново се изписа въпросително изражение.
— С близките на президента — добави Джей.
Байър кимна.
— О, разбира се.
Той стисна ръката на Джей и тръгна към изхода.
Джей отиде до една масичка с напитки и докато си наливаше чаша кафе, забеляза, че ръцете му треперят. Почти физически усещаше как Камбъл и неговият екип действат някъде в сградата. Изчака колата на Байър да потегли, после излезе навън в нощта въпреки студа. Искаше да размисли на спокойствие. Естествено, самолетът все още беше във въздуха. Отказваше да приеме всяка друга възможност. Сега трябваше да се съсредоточи върху предстоящите задачи.