Насрещен вятър

Байър въздъхна и кимна.

— Добре.

Той мълчаливо се облегна назад и замислено се загледа през прозореца. Десет минути по-късно колата спря пред терминала за частни полети.

— Ще ви помоля да ме изчакате тук, господа — каза Джей. — Имам да проведа още един-два разговора.

Той бързо се измъкна навън и влезе в разкошната зала на малкия терминал. От двете страни имаше остъклени чакални с множество телефони и Джей използва един от тях, за да набере номера на Джефри Уолас.

До ушите му най-напред долетя звукът на бутната и изтървана слушалка, после дрезгав глас:

— Ало? Уолас на телефона.

— Джефри, обажда се Джей Райнхарт. На какво мнение са ирландците?

— Моля? Питаш какво е мнението им за президента Харис и заповедта?

— Какво би било, ако той изведнъж им се натресе, гонен от Интерпол по петите?

Отсреща долетя кратък смях.

— Е, нали ги знаеш ирландците.

— Всъщност не ги знам. Би трябвало, защото баба ми е била емигрантка от Галуей, но никога не съм ходил там.

— Те са чудесни хора, но адски непокорни, понякога дори към собствените си власти. Много е трудно да се предскаже как ще постъпят в даден момент.

— Все пак Ирландия е правова държава и участва в договора, нали?

— О, да. Разбира се. Както знаете, правната им система до голяма степен съвпада с нашата. Но, типично за тях, ирландците подписаха договора преди повече от десетилетие, а се наканиха да го ратифицират едва миналата година.

— Така ли? Мислех, че още не са го ратифицирали.

— Трябваха им само дванайсет години. Но, така или иначе, вече са изцяло в играта.

С крайчеца на окото си Джей забеляза раздвижване в по-голямата чакалня. Озърна се и видя, че Байър оживено разговаря с помощника си, а останалите служители обикалят наоколо.

Джей отново насочи вниманието си към телефона.

— Познаваш ли практикуващи адвокати в Ирландия?

— Да, струва ми се, но първо трябва да потърся номера му. Ще ти позвъня по-късно.

— Не, остави линията отворена. Ще изчакам.

— Ами… добре.

Джей чу шумолене на отметнати завивки и недоволен женски глас.

— Извинявай, че те засякох в неподходящ момент — подхвърли той, леко развеселен.

Джефри още не бе оставил слушалката.

— О, беше си много подходящ, уверявам те! — изкиска се той. — Жалко само, че трябваше да го приключа. Мислех, че за днес сме свършили. Изчакай така. Веднага се връщам.

Уолас остави телефона и след три минути пак се обади.

— Добре, Джей. Преди няколко години бях в Единбург на семинар по международно право и човекът, чието име си записах, изнесе много впечатляващ доклад за Договора против изтезанията. Помня, че след това разговаряхме. Оказа се весел и много умен, макар че не знам доколко го бива.

— Значи е ирландски юрист?

— Адвокат.

— От Дъблин?

— Да. Интересен образ. Не пие, представи си. Дори и бира, поне така твърдеше. Предложих да го почерпя, но…