Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
В далечината право пред тях блеснаха светлини, които стремглаво се приближаваха сред здрача.
— Какво е това? — попита Крейг, прехвърляйки поглед от радарния висотомер към индикатора за вертикална скорост и после към предното стъкло.
— Вероятно кораб.
— Виждам много светлини — обади се президентът Харис. Гласът му стресна Аластър, който почти бе забравил, че имат гост в кабината. — Не знам какво е, приятели, но ми се струва високо.
— Крейг, вдигни самолета.
— Секунда — отвърна Крейг.
— Не, по дяволите! — кресна Аластър. — Никаква секунда! Сега!
— Виж какво…
— Крейг, прекаляваш! Това е безумие и повече няма да го търпя!
— Знам какво правя — отсече Крейг.
— Не, мътните да те вземат, не знаеш! Вторачил си се в една-единствена цел като кон с капаци. А това убива дори смахнати военни пилоти като теб! Постъпваш безразсъдно.
Крейг хвърли бърз поглед към лицето на Аластър и плавно придърпа щурвала назад.
— Сто и петдесет, добре ли е?
— Засега, да.
— Добре — тихо каза Крейг.
— Добре — повтори Аластър, следейки как височината постепенно расте, докато Крейг изравни на петстотин.
— Извинявай — каза Крейг, когато светлините на кораба минаха под самолета. Вгледа се в Аластър и забеляза, че тревогата не е напуснала очите му. — Още ли си с мен, приятел?
— Да, но се чудя защо — гласеше отговорът.
Летище Хийтроу, Лондон, Англия
Джей откри малка скамейка отвън до вратата на частния терминал. Седна и набра първия телефонен номер. След третия сигнал в слушалката се раздаде спокойният глас на Майкъл Гарити.
— Пак се обажда Джей Райнхарт.
— Здравейте. Малко е рано за отговор на въпросите ви, мистър Райнхарт, но…
— Имам само един въпрос — прекъсна го Джей. — Ако тази вечер докарам самолета на президента в Дъблин и противникът пристигне със заповедта, кога ще получи разрешение да го арестува?
— Утре в Ирландската република е Денят на свети Патрик и съдилищата няма да работят. Вярно, не си падаме по празненствата чак толкова като вас, американците, но Денят на свети Патрик е голям официален празник. Тъй че ако вашият президент не привлече вниманието на гардовете с някакво чудовищно престъпление, вероятно ще остане на свобода до четвъртък. Дотогава определено нито един съдия няма да си мръдне и пръста.
— Наистина ли?
— Заповедта от Интерпол ще се разглежда в районен съд, мистър Райнхарт, а дори и Скотланд Ярд не би успял да открие наш районен съдия по празниците. Особено пък в Деня на свети Патрик. Убеден съм, че минават в нелегалност.
— Значи… можем спокойно да настаним президента в хотел?
— Не виждам никакви пречки. Но не би ли предпочел да отседне в резиденцията на вашия посланик? Тя е много голяма и знам, че имат апартамент, достоен за тъй висок гост.
— Не — каза Джей. — Мисля, че е по-добре да не замесваме официални лица. Освен това подобен жест може да се изтълкува като търсене на убежище и да създаде дипломатически неприятности.
— Добре, значи хотел. Имате ли кредитна карта, която да използвам?
— Да.
Джей порови из джоба си, измъкна картата на „Американ Експрес“ и продиктува номера.
— Много добре, мистър Райнхарт. Ще видя какво може да се направи.
— Ще ви се обадя по-късно — каза Джей. — Сега трябва да променя плановете.
Той изключи, после набра номера на боинга и въздъхна от облекчение, когато чу отговор.
— Капитан Дейтън? Великолепно се справихте! Не знам как го постигнахте, но заблудихте всички. Камбъл и Байър вярват, че сте катастрофирали.
— На телефона е вторият пилот, мистър Райнхарт… и както се казва, слуховете за нашата смърт са леко преувеличени.
— Несъмнено — отвърна Джей. — Спечелихме време, но сега имам нов план.
В гласа отсреща прозвуча дълбока тревога.
— Казвайте.
— Първо, къде се намирате.
— Летим само на сто и петдесет метра над Северно море с безумната надежда да се промъкнем тайно в Шотландия.
— Трябва да промените посоката.
Аластър погледна Крейг, после се озърна през рамо към Джон Харис, повтори думите на Джей и накрая попита:
— И къде искате да отидем сега, мистър Райнхарт?
— В Дъблин, Ирландия. Можете ли да стигнете дотам?
— Можем, разбира се, но въпросът е как.