Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Гласът на лондончанина отдолу ставаше все по-отчаян.
— Наистина ми е жал за него! — каза Крейг. — Той вижда на екрана как нашият самолет губи контрол и пада.
— Добре, Крейг, минахме деветстотин и продължаваме да слизаме с хиляда и осемстотин метра в минута. Започвай да изравняваш.
— Скорост?
— Четиристотин и петдесет километра в час.
— Добре. Имаме предостатъчно енергия. Ще изравня, като стигнем на триста метра.
— Това е ужасно ниско, Крейг! Вече е тъмно, няма да виждаш водата.
— Кажи ми, когато слезем на триста.
— Разбрано… четиристотин и петдесет… четиристотин… триста и петдесет… триста и двайсет… Триста!
Крейг започна да изтегля назад контролния лост — твърде бавно според Аластър. Боингът лениво се подчини и скоростта на спускане започна да намалява.
— Крейг! Дърпай!
— Точно това правя. Гаси транспондера и светлините.
— Готово! — Пръстите на Аластър бързо натиснаха ключовете. — Прекалено ниско сме, Крейг! Мили боже…
Бизнес терминал, летище Хийтроу
Лондон, Англия
Стюарт Камбъл си бе намерил временно пристанище в едно от малките сепарета, предвидени за богатите собственици на частни реактивни самолети. Докато той се мъчеше да подреди мислите си, отвън в коридора двама от неговите сътрудници разговаряха по клетъчните си телефони. След малко единият подаде глава през вратата.
— Стюарт.
Камбъл надигна глава и с усилие се върна към настоящето.
— Влизай. Какво има?
Анри Рену седна в отсрещното кресло и заговори с напрегнат глас:
— Хеликоптерите вече са над мястото на катастрофата.
— Да не би наистина да е катастрофа? — изненада се Камбъл.
Анри поклати глава.
— Извинявай. Неточно се изразих. Хеликоптерите са в предполагаемата зона на произшествието, на около петнайсет километра от Дувър. Приближават се и няколко кораба. Засега не са открили нищо.
Камбъл кимна.
— Е, толкова голям самолет не може да падне в морето, без да остави следи.
— Ще им трябва известно време. Вече е тъмно.
Стюарт поклати глава.
— Няма какво да намерят, Анри. Само си губят времето. Хитро го е измислил — първо да отмени разрешението за кацане по прибори. Ще се оправдае с повреда на предавателя и няма да му отнемат правата.
Рену леко изви глава настрани, сякаш се мъчеше да разгадае репликата на шефа си.
— Аз… нали току-що казахте…
Стюарт стана на крака и направи няколко крачки към дъното на сепарето, след това се обърна.
— Това е хитрост, и то много ефектна.
— Хитрост?
— Прекалено удобно се нагласиха нещата, Анри. Първо онова измислено отвличане вчера. После побъркаха въздушния контрол в Рим, като се спуснаха към онази сицилианска база. Това беше генерална репетиция за сегашното изпълнение. Щом получихме заповед за арест и мистър Райнхарт внезапно откри, че клиентът му може и да не е чак толкова чист, ето ти нова изненада — самолетът, който носеше Харис към неминуем арест, падна в морето тъкмо на най-удобното място, малко преди да навлезе в британското въздушно пространство.
— Но… видели са ги да падат в неконтролиран свредел…
— Не знаем дали наистина не е контролиран. Всичко е било нагласено от един много изобретателен пилот, за да заблуди въздушния контрол в Лондон, и точно така се получи. Имаме работа с много умен противник. Харис едва ли би могъл да си намери по-добър съюзник.
— Извинявай, Стюарт, но не пренебрегваш ли факта, че самолетът изчезна и не се появи повече?
Камбъл се изкиска тихичко и погледна през стъклото към коридора.
— Не, не го пренебрегвам, Анри. Просто съм сигурен, че Джон Харис и неговият чартърен самолет непременно ще се появят на някое летище. — Той посочи картата. — Дай да повикаме неколцина пилоти с карти на Европа и Обединеното кралство и да проучим къде би могъл да отиде.
— Божичко, Стюарт, в радиус от неколкостотин километра има стотици летища.
— Но не всички могат да приемат боинг 737, нали? А с горивото в резервоарите няма да стигнат до Щатите, нито дори до Кефлавик.
Анри вече бе скочил на крака и бързаше към вратата.
— Още нещо, Анри — добави Стюарт. — Свържи се с контролния център. Подхвърли им тази идея и виж дали няма да засекат слаб радарен сигнал, който се отдалечава от предполагаемото място на катастрофата.