Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
- Защото беше точно такъв. Мек като пресен хляб, винаги готов да ви услужи, да ви развесели с някоя шега. Не бих казал същото за жена му и винаги съм си имал едно наум.
- За кое?
- За удавянето му. Тя го съсипа този човек. Здравето му взе. Така че накрая или не е обърнал внимание на лодката си, която се е била сцепила през зимата, или се е оставил да потъне. Истината е, че вината е нейна, задето потъна в това езеро.
327
- Не сте я обичали.
- Никой не я обичаше. Идваше от аптеката във фер-те Сент Обен. От добро семейство един вид. Хрумна й да вземе Жерар, щото Жерар на младини беше голям хубавец. Пък после нещата не тръгнаха на добре. Тя се правеше на дама, гледаше ни отгоре. Да живее в Колери с железар не беше достатъчно добре за нея. Разправяше, че се била омъжила за човек от по-долен сой. А след злополуката стана още по-лошо. Срам я беше от Жерар и не се свенеше да го каже. Лоша жена беше, това е.
Андре добре бе познавал семейство Гийомон. Като деца си бяха играли с малкия Ролан - и той като него беше единствено дете, на същата възраст и живееше в отсрещната къща. Беше прекарвал цели следобеди с него, вечерял бе у тях. Всяка вечер след ядене една и съща програма - задължителна партия ма-джонг. Така правели в аптеката във ферте и майката поддържала традицията. Не пропускала случай да унизи Жерар. Защото, внимание, при игра на ма-джонг не трябва да се смесват сериите, за да се спечели по-бързо. То е все едно да се смесят спатиите с карите. Това не се прави, не е шик. Само селяндурите го правят. Андре и Ролан не смеели да не се подчинят, предпочитали да загубят, отколкото да смесят сериите. На бащата Ги-йомон обаче не му пукало. Взимал си плочки с трите пръста и пускал майтапи. А Мари Гийомон през цялото време повтаряла: „Горкият Жерар, ще обявиш ма-джонг, когато върбата роди круши.“ За да го унизи, както обикновено. Колко ли пъти я бил чул тази пуста фраза и произнесена с какъв само тон, господин комисар! А Жерар се задоволявал да се изсмее и не обявявал ма-джонг. Впрочем и тя не обявявала. Тя, Мари Гийомон, винаги облечена в бяло, за да може да забележи и най-малкото петънце. Сякаш в Колери това имаше някакво значение. Зад гърба й я нарича-
328
ли „белия дракон“. Тази жена съсипала Жерар, няма съмнение.
- А Ролан? - попита Адамсберг.
- Промиваше му мозъка, няма друга дума. Искаше да направел кариера в града, да стане известен. „Ти, Ролан, няма да бъдеш некадърник като баща си. Няма да бъдеш негоден за нищо.“ И естествено, той започна да се смята за нещо повече от нас, другите момчета в Колери. Гледаше ни отвисоко, надуваше се. Но всъщност „белият дракон“ не му даваше да играе с нас. Не сме били компания за него, така твърдеше. В крайна сметка Ролан не стана приятен като баща си, далеч не. Беше мълчаливец, беше горделив и не прощаваше на никого. Агресивен и зъл като куче.
- Биеше ли се?
- Заплашваше. Ще ви дам един пример. Когато бяхме петнайсетгодишни, понякога се забавлявахме, като ловяхме жаби близо до блатото и после ги пукахме с цигара. Не казвам, че беше много хубаво, но в Колери нямахме много развлечения.
- Водни жаби или крастави жаби9
- Водни. Зелени водни жаби. Като им тикнеш цигара в устата, те започват да вдишват и иук - експлоди-рат. Трябва да го видиш, за да повярваш.
- Представям си го - каза Адамсберг.
-Та Ролан често идваше с ножа си и кръц, направо отрязваше главата на жабата. Бликваше една кръв... Вярно, че резултатът беше същият. Искам да кажа, за жабата - тя умираше, нали така? Но все ни се струваше, че има разлика, не харесвахме начина, по който го правеше той. После изтриваше кръвта от ножа в тревата и си отиваше. Сякаш за да ни покаже колко ни превъзхожда.
Докато Андре си наливаше нова порция ракия, Адамсберг се опитваше да пие своята възможно най-бавно.
329
- Само че имаше един проблем - продължи Андре. - Колкото и да беше послушен, Ролан обожаваше баща си, ако мога да кажа така. Не можеше да търпи, ког ато драконът го обиждаше. Не казваше нищо, но вечер, като играехме на ма-джонг, добре виждах как стиска юмруци, когато тя пускаше фразичките си.
- Хубав ли беше?
- Като картинка. Нямаше момиче в Колери, което да не се навърта около него. Ние, останалите, на нищо не приличахме в сравнение с него. Но Ролан не обръщаше внимание на момичетата, държеше се така, сякаш в това отношение не беше нормален. После замина за града да следва като някой господин. Амбициозен беше.
- Да следва право.
- Да. А после стана тя, каквато стана. Нищо хубаво не можеше да излезе от цялата тая лошотия вкъщи. На погребението на клетия Жерар майката една сълза не пророни. Винаги съм мислел, че като са се прибрали, е казала нещо гадно.