Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Той се подчини и устните на Мег проправиха пътечка до едно малко, напрегнато зърно. Задържа се за мъничко там, а после плъзна ръка между бедрата му. Целуна го, улови го в шепа, помилва го.
Клепачите му се повдигнаха натежали. Той посегна към нея, ала Мег се покачи отгоре му, преди да е успял да поеме контрола. Много бавно, тя го насочи към тялото си, което не беше напълно готово за подобно внушително нахлуване. Ала неохотното разтягане и болката я възбуждаха.
Очите му вече бяха напълно отворени. Мег започна да се плъзга по дължината му, опитвайки се да го поеме докрай, само за да почувства как ръцете му стисват бедрата й и я задържат. Челото му се сбърчи. Но тя не искаше да вижда по лицето му тревога. Искаше да види необуздана страст.
Само че той беше прекалено голям джентълмен.
Изви гръб в дъга и устните му уловиха едната й гърда, при което хълбоците му се раздвижиха и я повдигнаха от него.
- Не бързай толкова - прошепна до влажното й зърно.
Да, бързо!, искаше да изкрещи Мег. Бързо и трескаво, и необуздано, и страстно.
Ала Тед бе усетил колко е стегната и нямаше да го допусне. Нямаше да допусне тя да изпита дори моментен дискомфорт, за да задоволи него. Без да сваля устни от зърното й, той плъзна ръка между телата им и подхвана своите магьоснически трикове, възбуждайки я, докато тя не изгуби ума си. Поредното съвършено изпълнение.
Мег първа се съвзе и се измъкна изпод него. Очите му бяха затворени и тя се опита да почерпи успокоение от бързото повдигане и спускане на гърдите му и лъсналата от пот кожа. Ала въпреки разрошената коса и долната му уста, подпухнала леко от нейните целувки, й беше трудно да повярва, че действително го беше докоснала, не и наистина. Единствено споменът за онази безразсъдна целувка пред очите на всички й казваше, че не е глупачка.
Градът буквално се взриви при новината, че Спенс беше избрал Уайнет. През следващите три дай хората се прегръщаха по улиците, в „Роустабаут" се лееше безплатна бира, а в бръснарницата стари песни на „Куин" кънтяха от праисторически касетофон. Тед не можеше да отиде никъде, без мъжете да го тупат по гърба, а жените да се хвърлят на врата му (не че и досега не го правеха). Добрата новина засенчи дори съобщението на Кейла, че наддаването в търга бе достигнало дванайсет хиляди долара.
Мег почти не го виждаше - той или разговаряше по телефона с адвокатите на Спенс, които щяха да пристигнат всеки момент, за да финализират договора, или беше зает с операция „Избягване на Съни". Ужасно й липсваше, липсваше й не съвсем удовлетворяващият им сексуален живот.
Самата тя беше заета със своя собствена операция по избягване - на Спенс. За щастие, местните жители се бяха включили в усилието да го задържат настрани от нея. Въпреки това безпокойството, което я измъчваше от дай насам, отказваше да я напусне.
В неделя след работа тя се отби при вирчето си, за да се разклади. Беше се привързала истински към потока, както и към река Педерналес, която го подхранваше. Макар да беше виждала снимки как неочакваният проливен дъжд е в състояние да преобрази реката в помитаща всичко по пътя си стихия, с нея водата винаги бе гальовна.
Кипариси и ясени се издигаха по бреговете на потока и от време на време Мег зърваше някой белоопашат елен или броненосец. Веднъж иззад храстите се показа койот, който изглеждаше точно толкова учуден да я види, колкото тя - него. Ала днес магията на хладните води не й подейства. Мег не бе в състояние да пропъди тревожното усещане, че пропуска нещо важно. То се полюшваше пред нея, парченце плод, което все не успяваше да достигне.
Започнаха да се събират облаци, една сойка й се скара от клоните на близката дива череша. Мег изтръска водата от косата си и отново се гмурна. Когато се показа на повърхността, вече не беше сама.
Спенс се извисяваше над нея на брега, а дрехите й се полюшваха от големите му ръце.
- Не бива да плуваш сама, госпожице Мег. Не е безопасно.
Пръстите на краката й потъваха в тинята, водата се плискаше около раменете й. Трябва да я беше последвал до тук, ала тя бе прекадено погълната от мислите си, за да забележи. Глупава грешка, която човек с толкова много врагове не би трябвало да допуска. От гледката на дрехите й в ръцете му стомахът й се сви.
- Не се засягай, Спенс, но не съм в настроение за компания.
- А може би на мен ми омръзна да те чакам. - Все така с нейните дрехи в ръце, той се настани на един голям камък до хавлията, която Мег беше постлала на брега, и се вгледа в нея изпитателно. Беше облечен официално с тъмносин панталон и тъмносиня риза с дълъг ръкав, през която вече беше започнал да се поти. - Струва ми се, че винаги когато се опитам да подхвана сериозен разговор с теб, ти все успяваш да се измъкнеш.