Красива мистерия [bg]

— Най-странното е — каза брат Симон, щом приключи с пеенето, — че думите всъщност пасват идеално.

— Но нали казахте, че текстът е низ от глупости? Куп безсмислици — каза Гамаш.

— Така си е. Имах предвид, че пасват на ритъма на музиката. Текстът на песента трябва да съответства на ритъма.

— И този съответства, така ли? — Гамаш отново погледна към пожълтялата страница, макар да не знаеше какво точно очаква. Че ще се случи някаква магия и той внезапно ще разбере? Но не разбра нищо. Нито думите, нито невмите.

— Мисля, че който и да е написал това, е разбирал от музика — каза брат Симон. — Но не е имал никаква представа как да напише стихове към музиката.

— Като Лернер и Лоу[70] — каза Гамаш.

— Саймън и Гарфънкъл — поде брат Симон.

— Гилбърт и Съливан[71] — продължи Гамаш с усмивка.

Симон се разсмя.

— Чувал съм, че се ненавиждали. Отказвали да стоят в една и съща стая.

— Значи — каза Гамаш, опитвайки се да подреди мислите си, — и двамата сме съгласни, че музиката е великолепна. Но думите са нелепи. С това също сме съгласни.

Брат Симон кимна.

— Смятате, че е дело на авторски тандем? Не един монах, а двама?

— Единият е написал музиката — каза Симон. — А другият е написал думите.

Двамата наведоха глави към листовете в ръцете си. После отново се спогледаха.

— Но това не обяснява защо думите са толкова глупави — каза брат Симон.

— Освен ако авторът на невмите е бил непосветен в латинския. Може да е приел, че съавторът му е написал стихове, достойни по красота на музиката.

— А когато разбрал какво точно означават думите… — каза брат Симон.

— Oui — каза Гамаш. — Стига се до убийство.

— Хората наистина ли са способни да убият за такова нещо? — попита Симон.

— Църквата е кастрирала мъже, за да запази гласовете им сопрано — припомни Гамаш на монаха. — Опрат ли нещата до божествената музика, емоциите вземат връх. Посегне ли й някой, човек е склонен и на убийство.

Брат Симон издаде напред долната си устна и се замисли. Така изглеждаше много млад. Като момче, което подрежда пъзел.

— Приорът ви — каза Гамаш — кое е по-вероятно да е написал? Думите или музиката?

— Музиката, без съмнение. Той бе световен авторитет в областта на невмите и грегорианските псалми.

— Но дали е бил способен да напише оригинална музика с помощта на невми? — попита детективът.

— Той определено познаваше невмите, така че е възможно, предполагам.

— Нещо сякаш ви смущава — каза Гамаш.

— Просто ми се струва крайно невероятно, това е всичко. Брат Матю обичаше грегорианските псалми. Той не просто ги харесваше, а ги обожаваше. Те бяха неговата голяма религиозна страст.