Красива мистерия [bg]

— Най-добрите резултати? — Франкьор се изправи. Гласът му звучеше ледено. — Като случая "Брюле"? Началникът ви го арестува. Държавата прахоса цяло състояние, за да бъде изправен пред съда и съден за убийство. Дори обвинение получи, горкичкият, и накрая какво? Оказа се, че убиецът не е той. И какво направи вашият Гамаш? Отиде ли да почисти собствената си каша? Не. Изпрати вас да откриете истинския убиец. И вие го направихте. Точно тогава започнах да мисля, че може и да не сте абсолютен бездарник, за какъвто ви смятах.

Франкьор започна да събира някои от документите, но после застина до бюрото.

— Чудите се защо съм дошъл, нали?

Бовоар мълчеше.

— Чудите се, разбира се. Гамаш също. Той дори ме попита. Не му казах истината, но на вас ще кажа. Исках да ви хвана далеч от управлението. Далеч от мястото, където той има някакво влияние. За да говоря с вас. Не беше нужно да идвам лично, за да ви нося някакви доклади. Аз съм главен комисар, за бога. Всеки агент от отдел "Убийство" можеше да го направи. Но аз видях възможност и я използвах. Дойдох тук, за да ви спася. Вас от него.

— Вие сте луд.

— Помислете над думите ми. Съберете всичко заедно. По-умен сте, отколкото смятате. Мислете. И докато използвате мозъка си, може да се запитате и защо той повиши Изабел Пакост в инспектор.

— Защото е добър следовател. Заслужила си го е.

Франкьор отново го погледна така, сякаш се чудеше как може да е толкова глупав. После тръгна към вратата.

— Какво? — настоя Бовоар. — Какво се опитвате да кажете?

— Вече казах твърде много, инспектор Бовоар. Но казаното — казано. — Той го огледа преценяващо. — Вие всъщност сте много добър следовател. Използвайте тези умения. Имате разрешението ми да предадете на Гамаш всичко, което току-що ви казах. Крайно време е да разбере, че е прозрачен.

Вратата се затвори и Бовоар остана сам с гнева си. И лаптопа.