Красива мистерия [bg]

От силния акцент нямаше и следа.

Сега той говореше на изтънчения френски, ползван от учени и дипломати. Lingua franca.[69]

Дали най-сетне казваше истината? — запита се Бовоар. Дали брат Реймон искаше да се увери, след цялата тази вътрешна борба, че не е бил разбран погрешно? Че Бовоар ще проумее всяка една от тези измъчени думи?

Но усилията му предизвикаха тъкмо обратното: вместо да приеме, че брат Реймон е зарязал играта, Бовоар заподозря, че монахът току-що е започнал нова. Баба му използваше този глас, когато говореше с новите съседи. И с нотариуса. И със свещениците.

Това не беше истинският й глас. Истинския си глас тя пазеше за онези, на които имаше доверие.

— Кога решихте да се противопоставите на вашия абат? — попита Бовоар.

Брат Реймон се поколеба.

— Не ви разбирам.

— Отлично ме разбирате. Кога осъзнахте, че той няма да промени решението си и няма да позволи издаването на втори запис?

— Не съм осъзнавал подобно нещо.

— Но се страхувахте, че точно това ще ви съобщи. В Крилото. Че няма да има втори запис. А веднъж щом абатът се произнесе, край на играта.

— Аз не съм негов довереник — каза Реймон. — Не знаех какви са намеренията на абата.

— Но не можехте да рискувате — продължи настоятелно Бовоар. — Обещали сте на абата да не казвате на никого за основите, но сте решили да нарушите обещанието си. И да се противопоставите на абата.

— Не съм.

— Напротив. Мразите абата. Но обичате абатството. Вие го познавате по-добре от всеки друг, нали? Познавате всеки камък, всяка тресчица, всеки сантиметър. И всяка пукнатина.

Спасението на манастира е било във ваши ръце. Но ви е била нужна помощ. Абатът е глупав. Моли се за чудо, което вече се е случило. На вас ви е дадено средството, с което да ремонтирате манастира. Вашите гласове. Записите. Но абатът е отказвал да ви чуе. Затова сте прехвърлили своята преданост към приора. Към единствения човек, който би могъл да спаси "Сен Жилбер".

— Не — възрази брат Реймон.

— Казали сте на приора.

— Не.

— Колко пъти ще го отричате, mon frerel — изръмжа Бовоар.

— Нищо не съм казвал на приора — почти проплака монахът.

Бовоар най-сетне отстъпи назад и погледна към навъсения комисар Франкьор. После отново се обърна към брат Реймон.

— Казали сте на приора с надеждата той да спаси "Сен Жилбер", но вместо това сте го пратили на смърт — спокойно заяви Бовоар. — А сега се криете тук долу и се преструвате, че нищо подобно не се е случило.

Бовоар се обърна и посегна към старите чертежи.

— Кажете ми какво според вас се е случило в онази градина, брат Реймон.

Устните на монаха се движеха, но звук не излизаше.