Красива мистерия [bg]

— Не е смешно, господин главен инспектор.

— Не, разбира се. Светотатство е. — Ала кикотът му го издаде, а когато вдигна поглед към монаха, с удивление забеляза, че и брат Симон леко се подсмихваше.

— Успяхте ли да разберете още нещо? — попита Гамаш след титанично усилие да се овладее.

Брат Симон въздъхна, наведе се напред и посочи един ред малко по-надолу.

— Това сигурно го знаете.

Dies irae.

Гамаш кимна. Вече не го напушваше на смях, нито пък чуваше упоритото дуу-да.

— Да, това го забелязах. Ден на гняв. Това е единствената латинска фраза, която разпознавам. С абата го обсъдихме.

— И какво каза той?

— Той също заключи, че текстът е низ от глупости. Беше не по-малко озадачен от вас.

— Даде ли някакво обяснение?

— Нищо конкретно. Но намира за странно, както и аз, че макар тук да има dies irae, ден на гняв, липсва съпътстващото го dies illa.

— Ден на траур. Да, и мен това ме порази. Даже по-силно от чорапа.

Гамаш отново се усмихна, но съвсем за малко.

— Как мислите, какво значи това?

— Мисля, че който и да го е писал, е искал да се пошегува — каза брат Симон. — Просто е нахвърлял безразборно всякакви латински думи.

— Но защо не е използвал повече фрази или думи от псалмите? Защо "ден на гняв" е единствената фраза от молитва?

Брат Симон сви рамене.

— Ще ми се да знаех. Може да е бил гневен. Може да е точно това. Присмех. Иска да ни покаже гнева си и действително го заявява. Dies irae. А после добавя куп безумни латински фрази и думи, за да изглежда като псалм, като нещо, което бихме изпели на Бог.

— Но всъщност е обида — каза Гамаш и брат Симон кимна.

— Кой тук би могъл да помогне с превода?

Брат Симон се замисли.

— Единственият, за когото се сещам, е брат Люк.

— Портиерът?

— Доскоро е бил в семинарията и би трябвало да помни латинския по-добре от всички ни. И е достатъчно надут, за да го демонстрира с удоволствие.

— Не го ли харесвате?

Въпросът му сякаш изненада брат Симон.

— Да го харесвам ли? Тази мисъл като че ли му хрумваше за пръв път и Гамаш осъзна, с лека изненада, че наистина беше така. — Тук не става въпрос за харесване или нехаресване. А за приемане. В едно затворено общество симпатията лесно може да се превърне в антипатия. Тук се научаваме да не мислим с подобни термини, а да приемаме като Божия воля факта, че един или друг монах е попаднал тук. Щом Бог го приема, приемаме го и ние.

— Но вие току-що го нарекохте надут.

— Така е. А той сигурно ме нарича сърдит, което също е вярно. Всички имаме недостатъци, над които работим. Няма полза да ги отричаме.

Гамаш отново вдигна страницата.

— Възможно ли е брат Люк да е написал това?

— Съмнявам се. Брат Люк не обича да прави грешки или да постъпва нередно. Ако напише химн на латински, той ще е безупречен.

— А и вероятно му липсва чувство за хумор — каза Гамаш.

Брат Симон леко се усмихна.

— За разлика от нас, останалите, които се заливаме от смях непрекъснато.