Красива мистерия [bg]

— В такъв случай защо да не го споделя? Останалите от паството биха се зарадвали да чуят, че дори в тази ужасна ситуация приорът е получил последно причастие. — Той се вгледа в главния инспектор. — Мислите, че бих запазил това в тайна? Защо?

— Добър въпрос. — Гамаш кръстоса крака и се настани удобно, причинявайки неудобство на брат Симон. Главният инспектор се подготвяше за дълъг престой. — Не съм имал време да се замисля над това — призна той. — Току-що прочетох в доклада от аутопсията мнението на патоанатома, че брат Матю може да е бил жив до половин час след фаталния удар.

— "Може" не означава, че е бил.

— Напълно вярно. Но я си представете, че е бил. Имал е достатъчно сили да допълзи до стената. Може би се е борил със смъртта до последната секунда. Вкопчен в последните си мигове живот. Това звучи ли ви в стила на приора?

— Не мисля, че часът на смъртта ни зависи от нашия избор — каза брат Симон и Гамаш се усмихна. — Ако беше така — продължи монахът, — подозирам, че приорът би избрал да не умира изобщо.

— Аз смятам, че отец Клеман още щеше да броди из тези коридори, ако наистина имахме избор — съгласи се Гамаш. — Не казвам, че силата на волята е способна да отблъсне смъртоносен удар. Но знам от личен опит, че силната воля може да отсрочи смъртта — за секунди, за минути дори. А понякога тези минути, особено в моята работа, са съдбоносни.

— Защо?

— Защото това е златният момент между този свят и онзи, който вярваме, че ни чака. Когато човекът знае, че умира. А ако е убит, какво прави?