Красива мистерия [bg]

Бовоар направи още няколко крачки в подземния коридор, после се обърна.

— Какво, по дяволите, очаквахте да направя? — попита той. — да го оставя да лъже? Тук разследваме убийство. И ако не ви харесва мръсотията, която излиза наяве, просто се дръпнете настрана и не пречете.

— О, мръсотията не ме плаши — каза Франкьор с равен, но твърд глас. — Просто не очаквах от вас да се държите точно по този начин.

— Нима? — попита Бовоар с откровено презрение. Вече нямаше нужда да го крие. — И как точно очаквахте да се държа?

— Като мъж без топки.

Бовоар се изненада до такава степен, че не успя да намери отговор. Просто остана на мястото си, вторачен в комисаря, а той го подмина мълчаливо и тръгна нагоре по стълбите.

— И какво трябва да значи това, по дяволите?

Франкьор спря с гръб към Бовоар. После се обърна. И със сериозно изражение огледа мъжа пред себе си.

— Не искате да знаете, повярвайте.

— Кажете ми.

Франкьор се усмихна, поклати глава и продължи нагоре по стълбите. Миг по-късно Бовоар хукна след него, изкачвайки изтърканите каменни стъпала по две наведнъж, за да го настигне.

Франкьор тъкмо отваряше вратата, когато Бовоар се озова до него. До ушите им стигна звук от потракване на твърди подметки по каменния под на Светия храм и видяха как главен инспектор Гамаш решително крачи към коридора, който водеше към кабинета на абата и градината му.

И двамата, като по взаимно съгласие, мълчаливо изчакаха вратата към коридора да се затвори и стъпките да заглъхнат.

— Кажете ми — настоя Бовоар.

— Предполага се, че сте опитен следовател от Sûretè du Quebec. Би трябвало и сам да се досетите.

— Предполага се? — извика Бовоар към отдалечаващия се гръб на комисаря. — Предполага се?

Думите на инспектора обиколиха църквата, усилиха се, отекнаха о стените и се върнаха обратно към него, ала видимо не достигнаха до ушите на Франкьор.