Другият [bg]

Холи прокара пръст по устните си, сякаш затваряше цип, и завъртя невидим ключ, както беше виждала да прави Бил Ходжис, после върна разговора в желаната от нея посока:

— И така, като започнахте отначало с ново име и с ново меню… или може би малко преди това…

— Джони — така се казва мъжлето ми, — искаше да разпратим листовки една седмица предварително, обаче аз му рекох, че не бива, щото паметта на хората е много къса, затуй отложихме акцията за деня преди откриването. Платихме на едно хлапе да раздава листовките с менюто и напечатахме достатъчно, че да стигнат за район в радиус от девет пресечки.

— Включително онзи паркинг наблизо, така ли?

— Точно така. Важно ли е?

— Ще си погледнете ли календара, за да ми кажете през кой ден от седмицата е била… акцията?

— Не ми е притрябвал календар. Датата и денят са се запечатили ей тука. — Мери допря показалец до челото си. — Деветнайсети април. Четвъртък. Отворихме — всъщност за втори път — в петък.

Холи потисна желанието си да я поправи, че не се казва „запечатили“, благодари ѝ и стана да си върви.

— Ей, няма ли все пак да ми кажете какво е направил оня, дето го търсите?

— Съжалявам, но не мога. Ще остана без работа.

— Ами, тогаз поне идвайте да вечеряте, ако поостанете в нашия град.

— Непременно — кимна Холи, макар да знаеше, че няма да стъпи там. Бог знае още какви ястия в менюто пристигаха замразени от Парамъс.