![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбирам — каза Холи, — обаче сигурно са длъжни да следят за изоставени автомобили, нали?
Линдън се засмя:
— Май вашата агенция доста често се занимава с издирване на откраднати коли и връщането им на собствениците.
— О, да. Тази работа, плюс намирането на лица, нарушили съдебната гаранция, са основният ни източник на приходи.
— Е, значи сте наясно как стоят нещата. На мушката ни са скъпи автомобили, които остават твърде дълго на градските паркинги или на паркинга на летището. Луксозни джипове „Денали“, „Ескалейд“, ягуари и беемвета. Казахте, че бусът, който ви интересува, е бил с нюйоркска регистрация, нали?
— Точно така.
— Надали веднага е щял да привлече вниманието на колегите — колкото и да е странно, хора от Ню Йорк често идват в Дейтън, — обаче ако още е бил там на втория ден? Може би.
Холи си помисли, че дори да е така, семейство Мейтланд са пристигнали чак след двайсет и четири часа.
— Благодаря, господин полицай — каза.
— Ако желаете, мога да проверя в хангара, където държат конфискуваните автомобили.
— Не е необходимо. Бусът е видян на хиляда и шестстотин километра южно оттук.
— Ще ми кажете ли защо се интересувате от тази кола? Ако нямате нищо против, разбира се.
— Не, не, ще ви кажа — промърмори Холи. В крайна сметка човекът беше полицай. — С този бус е било отвлечено момче, което по-късно е било убито.
5.
Холи вече беше деветдесет и пет процента сигурна, че бусът е напуснал паркинга много преди Тери Мейтланд да пристигне в Дейтън заедно с жена си и с дъщерите си на 21 април. Качи се в тойотата и потегли към клиника „Хейсман“ — дълга, ниска сграда от пясъчник, построена сред добре поддържана градина, разпростираща се най-малко на четири акра. Неголяма горичка разделяше клиниката от болницата „Киндред“, чиито собственици вероятно притежаваха, управляваха и получаваха солидни приходи от това лечебно заведение; то изобщо не изглеждаше евтино.
Питър Мейтланд явно имаше солидни спестявания или солидна застраховка… или и двете, с одобрение отбеляза Холи. В този ранен час на паркинга за посетители имаше доста празни меса, но тя предпочете да спре в далечния му край. Поставила си беше за цел да изминава 12 000 крачки дневно и се стараеше да я постигне.
Спря за миг и се загледа в трима санитари, които „разхождаха“ трима пациенти (единият май осъзнаваше къде се намира), после влезе в сградата. Фоайето беше просторно и приветливо, но приятният аромат на препарати за почистване на подови настилки и мебели се примесваше с едва доловимия мирис на урина. И на още нещо, по-неприятно. Може да беше глупаво и мелодраматично този мирис да бъде наречен миризма на безнадеждност, но на Холи ѝ миришеше тъкмо на това. „Може би защото, като бях по-млада, за мен чашата винаги беше наполовина празна“ — помисли си.
На регистратурата имаше табелка с надпис: ВСИЧКИ ПОСЕТИТЕЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ РЕГИСТРИРАТ ТУК. Жената зад бюрото (на баджа ѝ пишеше „Госпожа Кели“) приветливо се усмихна:
— Здравейте. Мога ли да ви бъда полезна?
„Обичайно посрещане от вежлива служителка“ — каза си Холи, но „обичайната вежливост“ се изпари след миг, когато тя попита може ли да посети Питър Мейтланд. Устните на госпожа Кели останаха разтегнати в служебна усмивка, обаче погледът ѝ стана леден.
— Роднина ли сте му?
— Не — отвърна Холи. — Семейна приятелка — добави и си помисли, че всъщност не лъже. Работеше за адвоката на госпожа Мейтланд, което спокойно можеше да се нарече приятелство, след като ѝ бяха възложили да изчисти името на покойния съпруг на същата госпожа.
— Боя се, че не е достатъчно. — От усмивката на госпожа Кели беше останала само бледа сянка. — Щом не сте родственица, ще ви помоля да напуснете. И без това господин Мейтланд няма да ви познае. От лятото насам състоянието му все повече се влошава.
— От лятото насам или след посещението на Тери през пролетта?
Усмивката на госпожа Кели съвсем помръкна.
— Ако сте репортерка, законът ви задължава да ми го съобщите, а пък аз ви моля незабавно да напуснете сградата. В противен случай ще повикам охраната и ще ви изведат насила. До гуша ни е дошло от такива като вас.
„Хм, интересно!“ — помисли си Холи. Може би нямаше връзка със случая, който беше дошла да разследва, но пък може и да имаше. Жената на регистратурата беше олицетворение на любезността, докато не чу името на Питър Мейтланд.
— Не съм репортерка — каза лаконично.
— Склонна съм да ви повярвам, но щом не сте роднина на Мейтланд, ще ви помоля да напуснете.