Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]
Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Электронная книга - «Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]». Краткое содержание книги:

След двеста години човечеството безгрижно е съсипало скъпоценната си планета… Задава се и собствената му неминуема гибел. Може ли то да я избегне? На каква цена? Как да се спаси от тази „оргия на глупостта“?
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 144
Перейти на страницу:

Внезапно думите му свършиха и той остана като онемял пред председателстващия и чиновничката.

Надвисна оглушителна тишина. Какво щеше да последва? Решение? Присъда?

О’Рейли удари с чукчето. След това извърна глава и сякаш се съсредоточи върху някакво друго дело на бюрото си.

— Трябва ли да изчакам? — попита Карпинтър.

— Заседанието приключи — измърмори чиновничката и грабна купчина папки в ръце, загубила всякакъв интерес към него, какъвто всъщност и преди не се забелязваше.

Никой не му каза нито дума, докато Карпинтър напускаше сградата.

Когато половин час по-късно се прибра в „Дънсмюир“, веднага набра номера в „Самурай“, който му беше оставил Тедеско. Очакваше да го размотават нагоре-надолу, но за негова изненада Тедеско се появи почти на секундата.

— Защо не се явихте, по дяволите? — възкликна Карпинтър.

— Не беше наложително. Видях протокола.

— Вече? Това е невероятно бързо. Какво ще правите сега?

— Да правя? Какво има да се прави? Наложена е глоба за нарушение на задълженията. Пристанищните власти ви отнемат разрешителното. Сега по всяка вероятност „Киоцера“ ще ни съди за това, че сме допуснали техни хора да загинат в Тихия океан, а това е доста скъпо. Ще изчакаме да видим какво ще се случи.

— Ще бъда ли понижен?

— Вие ли? Ще бъдете уволнен.

— Аз… уволнен? — задъха се Карпинтър, сякаш му забиха юмрук в диафрагмата. — Нали ми казахте, че компанията стои зад мен. Уволнен? Така ли стоите зад мен?

— Нещата се промениха, Карпинтър. Тогава не знаехме, че има оцелели. Не разбирате ли, че това изцяло променя обстоятелствата? „Киоцера“ искат главата ви на поднос и ние ще им я предоставим. Вероятно щяхме да ви задържим, ако нямаше оцелели, ако това беше останал вътрешен проблем между „Самурай“ и пристанището — вашите показания срещу показанията на вашия екипаж, въпрос на преценка и толкоз — но сега изскочиха наяве побеснели от ярост обвинители. Цялата работа ще се разсмърди. Как да ви задържим, Карпинтър? Бихме предпочели да потулим историята и да ви запазим, но сега е немислимо, след като оцелелите се раздрънкаха и ни заляха с лайна. Нима все още допускате, че можем да ви дадем ново назначение? Тръгвайте да си търсите работа, Карпинтър. Имате трийсетдневно предизвестие и трябва да сте адски доволен и от това. Наш адвокат ще ви запознае с правата ви по приключване на договорните ни взаимоотношения. Разбрахте ли, Карпинтър? Ясна ли ви е картинката?

— Не очаквах…

— Предполагам, че не сте. Съжалявам, Карпинтър.

Зашеметен и задъхан, той продължи да гледа монитора още дълго след като беше останал празен. Виеше му се свят. Никога преди не се беше чувствал така съсипан. Сякаш през центъра на планетата се беше появила дупка и той пропадаше все по-надолу… все по-надолу…

Постепенно успя да се окопити.

Остана известно време неподвижен, като поемаше дълбоко въздух и се опитваше да не мисли за нищо. След това автоматично започна да набира номера на Ник Роудс.

Не.

Не, не сега. Роудс със сигурност щеше да изрази съчувствието си, но той вече беше споделил с него, че сам си е виновен. Точно в този момент не му се слушаха подобни приказки.

Да се обади на някой приятел. Друг, а не Ник Роудс.

„Йоланда“ — мина му през ума. Приятната, закръглена, поклащаща форми, непридирчива Йоланда. Да й се обади и да я заведе да вечерят, след което ще се приберат в къщата й там някъде в Бъркли и цяла нощ ще я чука до умопомрачение. Идеята не беше лоша, но изведнъж се сети, че Йоланда беше на някой от сателитите с Енрон.

Тогава някой друг.

Не задължително от района на залива. Някой по-надалеч. „Да — реши той. — Хайде. Тръгвай. Далеч от това място. Изчезвай. Разходи се нанякъде.“

Да се види с Джийн, да речем. Да, сладката Джийни Гейбъл, там, в Париж: верният приятел, на чието рамо винаги можеш да се облегнеш.

Всъщност именно тя го беше натикала в тази история. Положително нямаше да бъде прекалено строга заради кашата, която беше забъркал. А и все още му оставаха трийсет дни да ползва привилегиите на служител ниво единайсет, така че защо, по дяволите, да не изстиска компанията за пътните разноски до Париж и няколко вкусни обяда в бистрата покрай Сена?

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 144
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)