Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Сам в стаята си след вечерята с Мешорам Енрон и Йоланда Бермудез, Фаркас не преставаше да крачи от десетина-петнайсет минути от ъгъл към ъгъл, като нареждаше, разваляше и отново пренареждаше пъзела в ума си. Накрая поиска директен разговор с Емилио Олмо.

— Душа наоколо — обяви той на командващия вътрешните войски. — Започвам да понадушвам това-онова.

— Така ли? Защото и аз.

— О?

— Първо ти кажи. Какво знаеш, Виктор?

— Имам предвид групата, за която си чул. Действително съществува. Или по-точно казано, чух за тях от съвършено друг източник.

— Достоверен ли е?

— Сравнително достоверен. Приятел на мой приятел. Разполага със солидни източници на информация.

— Аха. Значи слухът се носи. Много интересно. Какво друго, Виктор?

— Всъщност нищо особено.

Фаркас предпочете да не предоставя подробни сведения на Олмо за интереса на израелеца към преврата срещу генералисимуса. Още беше рано за това. На Фаркас му беше ясно, че Енрон имаше конкретни предложения, и искаше да ги чуе, преди Олмо да е наясно със ситуацията. Ако въобще би решил да му я изясни някога. Съществуваше вариант командващият вътрешните войски да бъде отстранен от играта, ако предложенията на евреина се окажеха примамливи. Може би щеше да бъде по-изгодно превратът да бъде осъществен с негово съучастие, отколкото да помага на Олмо да го предотврати. Олмо би могъл да бъде използван не като главен полицай на генералисимус Калаган, а по някакъв съвършено друг начин. Плановете на „Киоцера“ той да наследи генералисимуса след смъртта му биха помогнали на Олмо да направи най-точния избор. Но Фаркас все още не знаеше на коя от двете страни да се продаде и затова предпочете да го държи в неведение.

— Както ти казах — продължи Фаркас, — това е информация от трета ръка, но си помислих, че не е излишно да ти съобщя, че историята се обсъжда тук-там.

— Да. Никак не е излишно. Макар да знам още някои работи. Калифорнийците и техните планове са не само реални, но някакви хора наскоро са посетили Валпарайсо Нуево, за да огледат положението на място.

— Сигурен ли си?

— Информация от трета ръка — също като твоята. Лично аз не съм ги виждал. Но знаем, че са били тук. Опитваме се да ги открием, но имаме известни затруднения. Вероятно са се върнали на Земята. Не ни остава друго, освен да дебнем кога ще се появят отново.

— В такъв случай ти знаеш повече от мен. Съжалявам, че ти изгубих времето, Емилио.

— Винаги ми е приятно да те чуя, Виктор.

— Ще ти се обадя, ако науча нещо по-определено.

— Моля те — каза Олмо.