Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Дано да си прав — каза Карпинтър и усети в гласа си едновременно нотки на песимизъм и на отчаяна надежда.

До този момент му се струваше, че всичко случило се е само някаква дребна неприятност, включително и този разпит 442, с който се беше справил, доколкото можеше, и че в най-лошия случай вродената класова ненавист на Хичкок и останалите, която го беше забъркала в тази административна каша, щеше да му коства черна точка в досието. Но в края на половинчасовия разговор с неговия най-стар и най-близък приятел нещата започнаха да му изглеждат много по-зле и той си даде сметка, че под натиска на паническия страх беше постъпил престъпно безотговорно в единствения критичен момент в живота си. Започна да изпитва угризения, че е ликвидирал със собствените си ръце хората в трите лодки.

Не. Не. Не. Не.

„Нищо не можех да направя, за да ги спася. Нищо. Нищо. Нищо.“

Трябваше да сменят темата.

— По телефона ми каза — започна Карпинтър, — че си имал неприятности, докато ме нямаше, за които ще ми разкажеш, като се видим.

— Да.

— Е?

— Получих предложение за работа. Веднага след отплаването ти. „Киоцера-Мерк“ ме поканиха в централата си в Уолнът Крийк и имах интервю с някой си Накамура с ниво три. По-студенокръвно човешко същество не би могъл да си представиш. Покани ме да се прехвърля в „К-М“ заедно с целия адаптационен екип. Ще ми отпуснат неограничен кредит за изграждане на нова лаборатория.

— Говорихме за това, преди да тръгна. Беше притеснен от прекаленото надмощие на „Самурай“ поради абсолютния контрол над генетичната съдба на човешката раса. Точно това ти казах и аз: бягай при „Киоцера“ — май даже споменах и името им — и ги направи конкурент на „Самурай“ в адаптационните технологии. Така ще разрушиш генетичния монопол на „Самурай“, който те притесняваше толкова много. Е? Ще го направиш ли?

— Не ме изслуша докрай, Пол. Има замесен един човек на име Ву Фаншуи. Допреди двайсетина години той беше абсолютен гений в генетичните изследвания. Може да се каже, Айнщайн или Исак Нютон в генетиката. Но впоследствие спря да подбира средствата и осъществи отвратителна екпериментална програма в една централноазиатска република, несъобразена и с най-елементарните нравствени норми. Опити с човешки същества. Принудително. Истински кошмар, направо лудост. С тази разлика, че беше съвършено нормален, но абсолютно лишен от нравствени задръжки. Постепенно тези опити станаха публично достояние и според официалните съобщения той се самоуби. Но се оказва, че успешно се е превърнал в жена и е намерил убежище в космоса — на един от сателитите L–5. Повече никой не чу за него.