Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Този път Фаркас забеляза, че образът на Енрон рязко се проясни и стана по-ярък.

— Къде искаш да се срещнем?

— Град Ел Мирадор, спица Г — предложи Фаркас първото хрумнало му място. — Кафене „Ла Палома“, на централния площад, след четирийсет и пет минути.

— Дай по-рано.

— В такъв случай след половин час.

Когато Фаркас пристигна пет минути преди уречената среща, Енрон беше вече там. По това време площадът беше спокоен и далеч по-пуст, отколкото в деня, когато Фаркас и Хуанито дойдоха да търсят Ву Фаншуи. Енрон беше седнал на една от предните маси, неподвижен като статуя и без видими признаци на вълнение. Всъщност беше напрегнат като изопната пружина: Фаркас го усети от трийсет крачки.

— Става дума за калифорнийския проект за смяна на правителството — започна със сядането си Фаркас. — Снощи спомена за него.

Енрон не отвърна нищо.

— Каза, че най-добра гаранция за осъществяването му е обединяване на усилията. Мощна корпорация и богата държава, които да осигурят финансирането петдесет на петдесет.

— Продължавай. Излишно е да ми напомняш какво съм казал.

— Добре. Въпросът ми е: това предложение ли е? Готови ли сте за сътрудничество?

Енрон се наведе напрегнат и съсредоточен. Дишането му се ускори, Фаркас разбра, че е улучил копчето.

— Не е изключено — отвърна евреинът. — А вие?

— Напълно е възможно.

— Кое ниво си, Фаркас?

— Девет.

— Не е достатъчно за такива пълномощия.

— Но е достатъчно, за да подготвя почвата.

— Да. Да. Надявам се. И сигурно имаш пълномощия за извършеното по въпроса до този момент.

— Естествено — отговори без колебание Фаркас.

— Необходимо е да се върна на Земята ида говоря с някои хора. Не става въпрос за пълномощия, а за информация. Трябва ми още информация. След което бихме могли да се срещнем и да се договорим. Мога да ти кажа, Фаркас, че именно затова дойдох тук.

— Отлично. Целта ни е една и съща. Това ме радва. Скоро пак ще поговорим.

— Да, много скоро.

Разговорът беше приключил, но никой от двамата не помръдваше. Енрон беше все така напрегнат — дори повече, отколкото в началото. Паузата беше достатъчна, за да сменят темата.

— Предполагам, знаеш, че Йоланда е очарована от теб — каза Енрон. — Често ли побъркваш така жените?

— Доста често.

— Човек би помислил, че с тези очи и изобщо…

— Тъкмо обратното. Повечето ме намират привлекателен. Това дразни ли те?

— Малко — призна Енрон. — Не мога да го скрия. Какво толкова, по дяволите, аз съм нормален мъж. Всъщност не е кой знае какво. Тя не е моя собственост. Пък и именно аз я накарах да изиграе тази роля. За да привлече вниманието ти и да установя контакт с теб.

— Хиляди благодарности. Нямам нищо против подобна стръв.

— Просто не очаквах да откачи до такава степен, това е всичко.

— Не си ли забелязал, че е от типа жени, които лесно откачат? — контрира Фаркас. Темата му беше неприятна. Може би тъкмо това целеше евреинът. — С нетърпение очаквам да се чуем пак.