Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— И на тебе ти се струва, че започваш да приличаш на някое безнравствено изчадие като този Ву Фан, така ли?

— Нищо такова. Всъщност „Киоцера“ са измъкнали доктор Ву Фаншуи от орбиталното му скривалище — не ме питай как — и сега той работи над тяхната програма за свръхсветлинен космически полет. Очевидно ще се наложи да направят генетична ретрофия на екипажа и тъкмо това ще стори Ву. Когато приключи, според думите на Накамура, ще бъде прехвърлен като консултант в моята изследователска група.

— Този нечестив, но страхотен генетик.

— Айнщайн в генетиката, да. И да работи с мен.

— Но ти така го ненавиждаш, че не би…

— Все още не схващаш — прекъсна го Роудс. — В момента сме все още твърде далеч от решаването на някои от най-големите адаптационни загадки. Амбициозната схема за тотална трансформация на моя младок Ван Влиет е фрашкана с очевидни празноти и той самият го осъзнава. Един мозък от класата на Ву Фаншуи може да реши всички тези проблеми. Включат ли го в екипа, по всяка вероятност ще разполагаме с пълна адаптационна технология за нула време. Което означава, че „Киоцера“ ще се сдобие с генетичния монопол, който се притеснявах да предоставя на „Самурай“.

— И затова смяташ да не приемаш предложението — предположи Карпинтър.

— Все още не знам.

— Не?

— Продължавам да се питам: имам ли право да стоя на пътя на една технология, която би осигурила възможност на човечеството да се справи с надвисналите над главата му проблеми?

Карпинтър знаеше, че този логически парадокс в разсъжденията на Роудс рано или късно ще изскочи на бял свят.